Дойде време за последния щрих.
– Сигурна ли си? – каза Нина, поела в ръце гъстите червеникави кичури. Изглеждаха златни на светлината от прозореца, бяха копринени на пипане като бързотечна река. – Може да я приберем под шапката.
– Няма да застраша целия план заради суетата си – отвърна Хане и стисна очи. – Направи го.
Беше си чисто престъпление да отреже такава великолепна коса, но Нина все пак взе ножиците и започна да реже гъстите кичури. После хвана бръснача и скъси косата на Хане почти до скалпа, както на фйерданските войници. Само дрюскеле носеха косите си дълги. След като Хане прекроеше лицето си обратно в оригиналния му вид, щеше да каже, че си е обръснала косата като покаяние пред Дйел.
Нина смете косата, събра я в един леген и я изхвърли на боклука, като я зарови дълбоко под другите отпадъци. Когато се върна в стаята, завари Хане да седи на леглото и да се гледа в огледалото с насълзени очи.
– Не плачи – каза Нина. – Косата ти ще порасне, обещавам.
– Не е това – каза Хане, вперила поглед в лицето си. От огледалото я гледаше момче. Челюстта, челото, носът, загрубялата кожа по страните като на младеж, който се бръсне редовно. Промените уж бяха малки, но ефектът бе поразителен. – Ако се бях родила момче. Ако бях синът, който баща ми винаги е искал…
Нина я стисна за раменете.
– Ти си съвършена, Хане. Ако баща ти не може да оцени вътрешната ти сила, толкова по-зле за него.
Хане погледна отново в огледалото и примигна да прогони сълзите.
– Устните са прекалено пълни.
– Зарежи устните – остро каза Нина и се изправи да скрие полазилата по лицето ѝ руменина. – Добре са си.
29
Исак
СЛЕД ХАОСА ПРИ ЗЛАТНОТО ТРЕСАВИЩЕ и катастрофалната демонстрация на измарся Исак не би трябвало да се чувства нервен заради търговската среща на следващия ден. Но не биха могли да обяснят присъствието на Триумвирата, затова Исак отиде на срещата с керчаните, келците и земците само в компанията на финансовите си министри. Така де, министрите на Николай. Боеше се, че ще го разкрият. Боеше се, че ще изложи царя. Боеше се, че ще съсипе равкийската икономика за години напред, ако се почеше грешно по носа.
Преди срещата да започне, той привика министрите, както бяха предложили Женя и другите.
– Предпочитам ти да водиш преговорите, Уляшин – каза той. – Вярвам, че ще справиш добре.
Министърът на търговията се разля в доволна усмивка и по време на срещата не млъкна за разни тарифи и вносни мита, като едновременно с това изящно избягваше темата за растящите дългове на Равка. На Исак му се прииска да прегърне човека от благодарност. Може пък да му подари яхта, титла или каквото там правеха царете в знак на признателност.
Срещата завърши оптимистично, Исак си отдъхна и стана да се здрависа със събеседниците си. Уви, тъкмо си помисли, че се е измъкнал сух от дъжда, когато Хирам Шенк го сгащи в кьошето и прошепна свирепо:
– Докога ще си играете с нас?
Според Женя, ако го хванат неподготвен в някаква ситуация, най-добрият подход бил да даже „Моля?“ с максимума царско негодувание, което може да изстиска от себе си. Исак побърза да прибегне към тази стратегия и изгледа Шенк от горе надолу с отровно пренебрежение.
– Моля? Нима не измъкнах подгизналата ви щерка от езерото преди броени дни?
Шенк не се трогна.
– Наистина ли си мислите, че онова театро снощи ще ни заблуди? Още преди месеци получихме информация, че подводните ви кораби и системата за насочване на снарядите са почти готови, а всички знаем, че се стремите към съвършенство в начинанията си. Не може вечно да флиртувате като дебютантка на бал. Или ще получим прототипите, или ще се държим с вас така, както заслужавате – като с просяци.
Николай Ланцов никога не би търпял такава обида. Би отвърнал подобаващо, с думи, от които Шенк да напълни гащите и да съжали, че изобщо си е отворил устата.
– Моля?! – повтори решително Исак, пристъпи покрай Шенк и се отправи с бойна стъпка към спасението на отворената врата.
Излезе на бърз ход от стаята със свит стомах. Близнаците го чакаха в коридора да го ескортират до следващото изпитание.
– Керчаните не са се хванали на снощното изпълнение – каза той, докато вървяха по коридора.
– Знаем – каза Тамар. – Чухме го какво каза.
– Може би прекалихме с пощурелите снаряди – каза Толя.
Исак подръпна пешовете на лилавата си куртка.