– И сега какво ще правим?
– Не знам – призна Тамар. – Ще караме едно по едно. На първо време ще преджапаме през следобеда.
„Още няколко дни – каза си Исак. – Още няколко партита. Ще се справя.“
Но къде беше Николай?
Предната вечер, докато се преобличаше със сухи дрехи в спалнята си, дочу другите да си говорят в дневната.
– Ще трябва да издържим някак до заключителния бал – каза Тамар и Исак я видя през открехнатата врата как прегръща Женя през раменете. – След това ще вземем решение.
– Как е възможно да няма и следа от тях? – възкликна Женя и подсмъркна тихичко. – Минаха почти три седмици. Хората не изчезват просто така. Не съм вярвала, че ще го кажа, но дори Зоя ми липсва.
– И на мен – каза Толя. – Макар да знам, че би ме сритала отзад, задето губя време в тревоги по нея.
– Мисля, че Аппарат знае нещо – каза Тамар. – Отправи молба за аудиенция при царя. Искал да разбере как е минало поклонничеството, и настоява да знае къде е Юри. Не можем да го държим настрана вечно, а и вече твърде дълго липсва от столицата. Не ми харесва тая работа. Знаете, че си има свой лабиринт от тунели под Ос Олта. Само светците знаят къде се е скрил.
– Дали да не го включим повече в празненствата? – предложи Толя. – Да проведе църковна служба за гостите или…
Но Тамар побърза да го прекъсне:
– Не, попът не бива да доближава Исак. Него трудно ще заблудим.
– А може би просто трябва да го убием – каза Давид.
При което Женя се разплака на нова сметка.
– Като казваш това, пак се сещам за Зоя.
„И какво следва сега?“ – запита се Исак. Да, сигурно ще избута някак следобеда, вероятно ще се справи с поредицата от партита и помпозни събития, без да направи още бели. Но това не означаваше, че може да управлява страната, нито дори да служи като фигурант, докато Женя и другите се занимават с държавното управление.
Свърна зад ъгъла към портретната галерия и налетя на принцеса Ери и няколко от гвардейките ѝ – точно както го бяха предупредили съгледвачите на Толя и Тамар. Исак се постара да изиграе изненада, поздрави принцесата и подхвана разговор за днешните забавления.
– Студено е за градинското парти – отвърна Ери, – затова решихме да се поразходим из галерията с портретите.
– И как ви се струват картините?
– Всички гледат много строго.
„На пръв поглед“ – помисли си Исак.
– Да ви разведа из това крило на двореца, искате ли?
Можеше да се закълне, че долавя одобрението на гвардейките. Явно наистина докладваха на сестрата за успехите и провалите на малката принцеса.
Минаха през синьото великолепие на лазурната дневна, оттам през концертната зала и нататък, към по-скромните части на двореца – мухлясалата стая с трофеите, накичена с еленови рога и препарирани глави на всякакъв едър дивеч, оръжейната със старомодните седла и мечове и накрая през тренировъчните зали.
– Хайде да влезем тук – предложи Исак. Думите прозвучаха тромаво и режисирано в собствените му уши, но пък принцесата си падаше по брадвички, така че…
– Тук ли се упражняват гвардейците ви?
– Да – каза Исак. Самият той се беше подготвял тук, дори се бе упражнявал заедно с царя. – Тамар, ще ни направиш ли демонстрация?
Тамар откачи две затъпени брадвички от стената.
– Ти – каза тя и посочи една от шуанските гвардейки.
Млада жена със сериозно лице и остра брадичка. Това сигурно беше Маю Кир-Каат, гвардейката, чийто брат беше изчезнал и която – вероятно – имаше зъб на шуанската корона.
Една от по-възрастните жени пристъпи напред.
– С радост ще се включа в демонстрацията ви. – Имаше дълъг белег напряко на хубавия си нос.
Тамар кривна глава.
– Какво, само една лъвица ли има в групичката ви?
– Няма проблем, аз ще се бия с нея – рече младата със заострената брадичка.
– Маю – каза тихо една от гвардейките.
Но Маю пристъпи напред, без да дава пет пари за мнението на колежките си… или пък бе очаквала поканата за спаринг.
Гвардейките настръхнаха.
– Дали пък и с вас да не направим едно показно? – предложи Исак. Близнаците искаха жените от Тавгарад да наблюдават Ери, а не Тамар и Маю.
Той свали един дървен меч от стената.
– Не ме бива в тези неща – каза притеснено принцесата.
– Мислех, че всички членове на вашата династия минават обучение по самозащита.
– Да, разбира се. Но сестрите ми са по-добри от мен.
– Може пък аз да ви науча на това-онова.
Не искаше да я притиска твърде очевидно, но едновременно с това знаеше, че Тамар очаква от него да отвлече вниманието на гвардейките, докато тя се опитва да осъществи контакт с Маю. Дружеска раздумка, докато кръстосват дървени мечове, не беше идеалният вариант, но нямаше друг начин да отделят набелязаната гвардейка от стадото ѝ.