Исак метна към Ери един учебен меч и тя го хвана с лекота. Гвардейките се разшумяха недоволно.
– Принцесо… – подхвана една от тях.
Но Ери вече нападаше.
Сериозно беше подценила уменията си, впрочем. Въртеше меча отлично, движеше се без грам колебание. Исак чу сумтенето на другата двойка дуелисти и хвърли поглед към тях. Тамар тъкмо подкосяваше Маю и момичето падна по задник. Близначката се наведе да му помогне и Исак реши, че моментът сигурно е подходящ да си разменят каквито там думи имаха да си казват… стига Маю да беше предателката, разбира се.
А после мечът на Ери го перна с плоската си страна в стомаха и въздухът му излезе със стон.
Ери вдигна вежда.
– Царят на Равка е много разсеян.
– Как да не е разсеян човек при красота като вашата? – Доста слаба реплика, както и да я погледнеш.
Ери само се засмя. По-спокойна Исак не я беше виждал.
– Стилът ви е по-различен от очакваното – каза тя.
„Сигурно защото си очаквала цар, който размахва меч от най-ранна детска възраст“ – помисли си той. А вместо това разменяше удари със син на частен учител, който бе хванал меч чак след мобилизацията си в армията.
– Бих могъл да кажа същото за вас – искрено отвърна той.
Имаше чувството, че принцесата се сдържа, макар че не беше сигурен. Всички шуански принцеси ли бяха толкова умели с меча? Щял да ѝ покаже това-онова, ама друг път.
А после чу вик иззад себе си, двамата с Ери се обърнаха едновременно и видяха Маю превита на две и останала без въздух.
– Достатъчно! – каза строго най-възрастната гвардейка.
– Извинявам се – отвърна Тамар и се поклони дълбоко.
– Аз също – добави Исак. Какво беше станало? Получила ли беше Тамар желаната информация? Това част от плана ли беше? – Мога да ви заведа в лечебницата. Ние…
– Не – простена Маю Кир-Каат. – Ще се оправя.
– Моля ви – каза Исак. – Не бих искал моя гостенка да пострада толкова нелепо. Идеята беше да се разведрим малко.
– Беше злополука – каза принцеса Ери. – Всички го знаем.
За миг цялата стая настръхна от напрежение, сякаш неприятностите препускаха от глава на глава и се чудеха къде да пуснат корени.
– Ако позволите, принцесо – каза Маю и се изправи. – Нашите нрави изискват извинение.
Тамар смръщи чело.
– Какво имате предвид?
Гвардейката се спогледа с Ери.
– Частна вечеря, може би?
Тамар поклати глава.
– Другите кандидатки ще видят в това знак за фаворизиране.
Ери се смути.
– Не бихме искали да създаваме неприятности на царя.
– Е, не е нужно никой да разбира – каза Исак, преди да е помислил.
Тамар се намръщи още повече, преди да каже:
– Разбира се, Ваше Величество.
Когато Ери и гвардейките ѝ си тръгнаха, челото на Тамар внезапно се изглади и тя го фрасна с юмрук в ръката.
– Браво! Още една възможност да получим информация. – Явно разочарованието беше избило на физиономията му, защото Тамар внезапно се дръпна назад. – О, не. Исак, ама и ти си един. Харесваш я, нали?
– Не ставай смешна – каза той със сгорещени бузи. – Знам каква игра играем. Научи ли нещо от Маю?
– Не. Нищо – отвърна тя и свъси замислено вежди. – Казах ѝ, че съм чула, че е „кеб“, и я попитах за близнака ѝ, но тя не клъвна. Научих само, че са от провинция Бол.
– Може би не тя е предателката?
– Може би. Но беше уплашена от нещо, а и хич не я биваше с брадвичките. Точно затова я нараних – вярвах, че ще реагира по-бързо, и не премерих своя удар. Млада е и нова в Тавгарад, затова е нормално да отстъпва на другите гвардейки в уменията си. Но ако скоро не отбележи сериозен напредък, по-добре да си търси друго занятие, преди да са я изритали.
– Няма ли да я върнат в редовната армия?
– След като е видяла кралската династия по бели гащи? Абсурд. Ще я заточат заради провала ѝ. Повече никога няма да види брат си и семейството си. – Тамар върна брадвичките на стената. – Сигурно е някоя друга. Или изобщо няма предателка. Разузнавателната ни мрежа в Шу Хан не е на ниво. Ще се опитам да поприказвам насаме с всяка от жените в Тавгарад, докато ти се задяваш с принцесата. Само гледай вечерята да се проточи.
– Щом се налага.
– Юйех сеш – каза Тамар и махна на един слуга да подреди оръжейната.
„Презри сърцето си.“ Шуанска поговорка. Направи каквото трябва да се направи. Исак знаеше как би трябвало да отговори, как би отговорил един шуански войник, а вероятно и един цар: „Нивех сеш“. „Нямам сърце.“ Но наум му дойдоха други думи – „Кебен›а“ и първите падащи цветове.