– С това име ли ме наричат фйерданите?
– С това и с други.
– Работя под прикритие за равкийското правителство. Дойдох тук да освободя хора като теб, хора, които притежават гришански талант и живеят в страх.
– Защо баща ми не те позна? – попита Хане.
– Прекроиха ме, преди да дойда тук. Това – каза Нина и плъзна ръка пред себе си, – не съм аз.
– Има ли нещо истинско в теб изобщо?
– Уменията, на които те научих. Всичко, което ти казах за механизмите на тази страна, за развалата в сърцето ѝ. – Нина си пое дъх и сложи ръка на сърцето си. – Това е истинско, Хане.
Момичето отклони поглед.
– Ти ме използва.
– Така е – кимна Нина. – Няма да го отрека.
Хане я стрелна с гневни очи и скръсти ръце на гърдите си.
– И не съжаляваш?
– Съжалявам за болката, която причиних. Съжалявам, че загубих доверието ти. Но ние сме войници, Хане, родени бойци. И правим каквото е нужно. Животът на много хора беше заложен на карта. И опасността още не е отминала. Това едва ли е единственото място, където хората на баща ти експериментират с Гриша.
Хане преглътна шумно. Несъмнено си мислеше за момичетата по леглата, за бебетата в люлките, за страданието им.
– Има и още?
– Още бази. Още фабрики. Още лаборатории. Не твърдя, че всички Гриша са добри. Или всички равкийци. Не са. Може би и аз не съм. Знам само, че баща ти и хората му грешат. И трябва да бъдат спрени. – Сложи ръка върху рамото на Хане, макар да се боеше, че момичето ще се дръпне като опарено. – Ние бихме могли да ги спрем.
Хане вдигна поглед към фабриката, към пълния със затворнички фургон, към високия ясен, надвиснал над пътя с клоните си от кости. Прокара пръсти по ниско подстриганата си коса. Упоритите линии на лицето ѝ бяха по-изразени сега, без гъстия облак на косата, който да ги смекчава. Когато отново погледна към Нина, в очите ѝ гореше нов огън.
– Да ги спасим всичките – каза тя.
Въпреки преживяното дотук този ден, въпреки опасностите и изпитанията, въпреки предизвикателствата, които предстояха тепърва, на Нина изведнъж ѝ олекна на сърцето.
– Да ги спасим.
– Само че – добави Хане – без повече лъжи.
– Без повече лъжи – кимна Нина и от все сърце ѝ се искаше това да беше вярно.
– Откъде ще започнем? – попита Хане.
– Ще се погрижим за баща ти.
– Няма да го убия.
Усмивка накъдри устните на Нина.
– Точно това никога не бих поискала от теб.
•
След като Хане повлече все така изпадналия в безсъзнание Брум нагоре по хълма към гората, Адрик се обърна към Нина.
– Без повече лъжи?
– Подслушваме, а, Адрик? – Тя надникна над рамото му. – Леони още ли е във фургона? Добре ли е?
– Да. Не благодарение на теб впрочем. Не Леони е допуснала грешка с фитилите. Ти си предизвикала онези взривове – каза той. – Заложила си експлозивите така, че да взривят бента на водохранилището. Изложи на риск мен, Леони и куп невинни цивилни.
Вярно беше. Сторила беше нещо ужасно. Защо не съжаляваше тогава?
– Да ти кажа ли какво научих в Кетердам? – попита тя и погледна към дървото от кости, което беше създала. – Никой не е невинен. Вие не просто обърнахте прилива днес, Адрик. Не просто удържахте водата, а променихте начина, по който тези хора гледат на гришаните. Направихте чудо.
– Не беше чудо. Беше умение, късмет и хубав декор, който ти сглоби от телесни части.
Нина сви рамене.
– Фйерданите явно не могат да ни приемат като хора, значи е време да ни видят като светци. И точно така ще го направим, в села и градчета, чудо след чудо. Тук вече шептят имената ви точно като шептят името на Света Алина. На бас, че утре ще има ваши малки светилища покрай пътя. – Вдигна вежда. – Може и да не ти хареса как ви наричат обаче.
– Нищо в тая работа не ми харесва – каза той, но после любопитството го надви. – Казвай.
– Света Леони на водите. – Направи пауза, после продължи: – И Свети Адрик Неравния.
Адрик завъртя очи.
– Трябва да вървим, Нина. Времето ни изтича.
– Има и друго – каза Нина, макар да знаеше, че Адрик никога няма да ѝ прости следващото. – Не ти казах всичко от писмото на Брум.
Адрик замръзна.
– Какво си направила, Нина?
– В писмото се споменаваше за покушение срещу царя.
– От фйерданите?
– Не ставаше ясно. Пишеше, че Ланцов вече няма да е проблем за човек на име Демидов. И че според шпионите им ситуацията щяла да се разреши много скоро и без тяхна намеса.
Адрик изпсува.
– Трябва да стигнем до Хайар по най-бързия начин. Как си могла да си замълчиш за такова нещо? Заплаха срещу живота на царя?
И какво значение имаше? Заплахите срещу царя с лопата да ги ринеш. Николай си имаше Толя и Тамар да го пазят, а ако му беше казала за информацията в писмото, Адрик щеше да зареже плана им и да хукне към Хайар да търси член на мрежата с достъп до летателна машина, който да отнесе вестта в Ос Олта. Царят на Равка си имаше много телохранители. Момичетата в старата крепост имаха само Нина.