– Изгубихме само един ден – каза тя. – Има време да известим царя.
– Решението не е било твое. Но сега няма да спорим. Като се върнем в Равка, ще отговаряш за делата си.
– Аз няма да дойда с вас.
– Нина…
– Знам какво трябва да направя, Адрик, а такъв шанс няма да ми се отвори втори път. Равка ме превърна във войник. Кетердам ме превърна в шпионин. А с помощта на Хане мога да се превърна в нещо ново.
– Нина, само не ми казвай, че искаш да…
– Напротив.
– Там ще си съвсем сама, без съюзници, без ресурси. Ако нещо се обърка, няма да имаш изход.
Нина вдигна поглед към димящите останки от старата фабрика.
– Е, значи ще се наложи да взривя дупка в стената.
36
Николай
ТРЪНЛИВАТА ГОРА КЪРВЕШЕ. Мъзгата, която изтичаше от стволовете, вече не беше златна, а червена, сякаш и дърветата бяха умрели заедно с Елизавета. Стеблата засъхваха, тръните се спаружваха. Николай се освободи внимателно от трънака, от ръцете и краката му течеше кръв и попиваше в пясъка. Гърдите му пулсираха, но рана нямаше, само звездовиден белег маркираше мястото, където трънът го беше пронизал. Още един белег за колекцията му.
Величественият дворец в далечината се сриваше, кулите му се кършеха. „Какво ли ще остане?“ – зачуди се той. И как щяха да се измъкнат със Зоя от това място?
Изкуцука до нея. Зоя лежеше върху ложе от засъхнали трънливи клони и червени кайсиеви цветчета, косата ѝ – разстлана около лицето. Пред нея се издигаше тъмна купчина мъртви пчели. На няколко крачки по-нататък се издигаше друга купчина – кости човешки и мечешки, които бързо се разсипваха на прах. Целият този свят ли щеше да стане на пепел?
Клекна до Зоя и провери пулса ѝ. Беше стабилен. На китките ѝ имаше две широки гривни от черни люспи.
– Зоя – каза той и я разтърси леко. – Командир Назяленска.
Клепките ѝ потрепнаха и тя го погледна. Николай се дръпна неволно назад. За миг му се бе сторило, че… Не, това беше невъзможно. Зоя го гледаше от долу нагоре с ясносини очи.
– Добре ли си? – попита я той.
– Добре съм – отвърна тя.
– Сигурна ли си?
– Кой от нас ще има привилегията да убие монаха?
– Добре си.
Помогна ѝ да се изправи и двамата тръгнаха към голямата купчина пясък, където Юри лежеше заровен до шията. Явно бе припаднал по някое време. От носа му се стичаше кръв.
Николай въздъхна.
– Неприятно ми е да го кажа, но ще се наложи да го пощадим. Трябва да изтръгна от него всичко за култа към Беззвездния и как светците са ни довели тук. Подозирам, че може Елизавета да е отключила оковите ми в нощта, когато се измъкнах от двореца.
– Как?
– Тя спомена, че силата им стигала и извън Долината, но само там, където вярата на хората е най-силна. Може би Елизавета е използвала Юри да прати лианите или пчелите си, без охраната да ги забележи.
Зоя изсумтя.
– Ти го покани в двореца, Николай.
– Значи ти ще избереш следващия ни гост за вечеря. Но отговорите ми трябват, затова монахът ще живее. Засега.
– Някакви леки изтезания може би? Или просто ме остави до го ритам в главата през следващия час.
– Изкусителна мисъл, но не съм в най-добрата си форма, а и не ща да умирам в тези дрехи. Трябва да измислим как ще се махнем оттук.
Зоя изтегли пясъците около Юри и двамата го измъкнаха от образувалата се яма. Завързаха ръцете му с ивици от кафтана на Зоя, а за всеки случай му запушиха и устата.
– Николай – каза Зоя и сложи ръка на рамото му, а с другата призова възглавница от въздух, която да носи монаха, – получи ли се? Свободен ли си?
Той ѝ намигна.
– По-свободен няма да бъда.
Не му даваше сърце да ѝ каже, че още усеща чудовището някъде дълбоко в себе си – беше отслабено и ранено, но чакаше момента да надигне отново глава.
•
Каквато и сила да ги задържаше в безкрайния сумрак, явно си беше отишла заедно със светците. Не бяха вървели и час по пясъка, когато видяха първите звезди.
Продължиха упорито напред въпреки раните и умората, докато най-сетне не видяха светлинки в далечината, а после мъртвите сиви пясъци преляха в мека поляна. Николай искрено се изкушаваше да потърси помощ в някоя близка ферма и най-после да си отдъхне, стоплен от селското гостоприемство, но имаше опасност да ги познаят, а този риск беше неприемлив. Подслониха се в една стара барака за инструменти. Вътре беше влажно и нямаше никакви удобства, но трябваше да избират между бараката и заслона на някое дърво в сливовата градина, а в момента Николай нямаше никакво желание да си има вземане-даване с дървета.