Много би му се искало да остане и да види тестовете с очите си, но този ден имаше по-важни задачи. Оставиха конете при входа на една от обраслите с мъх изкуствени пещери и влязоха вътре. Би трябвало да е влажно, но пещерите не бяха истински, а и влажността на въздуха в лабораториите и проходите се регулираше грижливо от вихротворци. Николай напипа правилната вдлъбнатина в камъка до китка изкуствени солни лилии и натисна с палец. Камъкът се премести и зад него се откри метална камера. Влязоха в нея, Николай натисна една ръчка, вратите са затвориха с трясък и камерата пое надолу – цели шест етажа към прословутата „винарска изба“ на Киригин. Дотам се стигаше с тайни асансьори, пръснати из цялото имение.
– Мразя това – измърмори Толя. – Имам чувството, че ме погребват.
Николай знаеше, че Толя едва не е загинал при едно скално срутване, докато е придружавал Призоваващата слънцето.
– Трябваше да ме изчакаш горе. Да видиш тестовете на новите двигатели. Хем щеше да ми докладваш как вървят изпитанията.
Толя пристегна по-здраво дългата си тъмна коса и скръсти гигантските си ръце, нашарени с татуировки.
– Тамар казва, че страхът е като бурен. Ако не го изкорениш, ще полази навсякъде.
Лесно ѝ беше на Тамар – близначката на Толя поначало беше безстрашна.
– Значи, като се спускаш под земята, ти, един вид, си плевиш градинката?
Толя изскърца със зъби.
– Ако не се изправя пред страха си, няма да го преодолея.
Николай реши да не отговаря. Ако се съдеше по стиснатите зъби на Толя и потта, оросила широкото му чело, тези екскурзии под земята не вършеха никаква работа. Но войната им беше оставила за спомен много рани и Толя имаше правото да се грижи за своите както намери за добре. Николай раздвижи пръсти в ръкавиците и се замисли за черните белези по ръцете си. „Дали аз бих имал куража да погледна чудовището в очите?“ Нямаше представа.
Вратите на асансьора се отвориха и двамата излязоха в друга метална камера с масивна стоманена врата. Николай се зае да отвори специалната ключалка, за която беше научил от един крайно интересен кетердамски касоразбивач. След миг вратата се отвори широко и той пристъпи у дома.
Лабораториите се деляха на четири основни вида, макар че при нужда работеха съвместно: артилерия и телесна броня, морски сражения, въздушни сражения и не на последно място – онези лаборатории, които се опитваха да изнамерят антидот на парем и едновременно с това да синтезират щам на дрогата, който да усилва талантите на Гриша, без да води до пристрастяване. Винаги се отбиваше най-напред в тези лаборатории. Размени няколко думи с ръководителя им, за да потвърди подозренията си във връзка с антидота, възникнали покрай последния им доклад, и взе малка епруветка с новата течност, която да покаже на Триумвирата. Трябваше му нещо солидно, което да размаха на съветниците си, с оглед на това, което смяташе да им предложи.
Мина известно време, докато открият Давид Костик – фабрикаторът работеше и в четирите отделения на гигантския лабораторен комплекс. Накрая го намериха надвесен над някакви чертежи близо до големите резервоари, където строяха умалени макети на последните потопяеми съдове. Ръкавите на пурпурния му фабрикаторски кафтан бяха окъсани, кестенявата му коса беше подстригана зле, изобщо приличаше на рошаво куче, потънало в размисъл.
През стъклените стени на резервоара се виждаше последната версия на измарся, подводната флотилия на Николай. На суша съдовете изглеждаха тромави – широки, плоски и възгрозни, сякаш някой е взел парче качествен метал и е изковал от него крилата палачинка. Ала под водата се превръщаха в нещо изящно, в атлетични хищници, които се плъзгаха през дълбините, насочвани от вълнотворци, а въздухът за екипажите им идваше от обединените усилия на вихротворци и един специален филтър, върху който Николай и Давид бяха работили почти година. Оставаше да въоръжат флотилията и това щеше да е най-голямото предизвикателство. Едва тогава корабите щяха да се превърнат в истински пасаж от акули. А след това? След това нямаше да има значение колко кораба ще пуснат на вода враговете им. Измарся щяха да се движат невидими в световните океани и да нападат, без да излизат на повърхността. Щяха да променят морските сражения завинаги.
Давид обсъждаше с Надя Жабина система от махала и клапи за насочване на торпедата. Усетил появата на Николай и Толя, той вдигна глава и каза:
– Днес тестват другите двигатели.
– Добрутро и на теб, Давид.
– Сутрин ли е?
– Да, ако се съди по изгрева отпреди час-два – отвърна Николай. – Докъде стигнахте с торпедата?