– Работим по насочването. И как да поддържат курса – каза Надя. Бледите ѝ остри черти синееха от отразената в резервоара светлина. Беше вихротворка, сражавала се рамо до рамо с Призоваващата слънцето заедно с брат си Адрик, но истинският ѝ потенциал се бе изявил в дизайна на оръжия. Участието ѝ в разработката на измарся беше ключово. – Близо сме, мисля.
Изобретателят в Николай се развълнува от тази новина, но нищо не можеше да разкара от главата му спомена за разговора с Хирам Шенк в Иветс. Буквално усещаше как Керч му диша във врата, и чувството не беше приятно.
Николай имаше две правила за своите нолники – учените и войниците, които се трудеха в Златното тресавище, неговите нулички, които бяха едновременно от Първа и Втора армия. На първо място – крадете на воля. Гребете с шепи от постиженията на противника и ги обръщайте срещу него. Нямаше значение дали Равка първа ще разработи една или друга технология, достатъчно беше да подобри чуждата. Фйерданите бяха изобретили двигател, който да задвижва фургони и бронирани танкове, а равкийците го бяха снабдили с достатъчно мощност да задвижва големи кораби. Фйерданите бяха разработили стоманени въздушни съдове, които можеше да се пилотират от хора без вихротворски умения, а фабрикаторите на Равка откраднаха идеята и я използваха да конструират по-сигурни и по-леки машини от алуминий. Второто правило? Действайте бързо. През последната година Фйерда незнайно как беше направила гигантски скок във военните технологии и Равка не биваше да изостава.
Николай почука с пръст по чертежите на масата.
– Ако горивните тестове за повърхностните двигатели минат добре, колко време ще ви трябва да пуснете измарся на вода?
– Няколко седмици, не повече – отговори Надя.
– Отлично.
– Стига да ни доставят още стомана, разбира се.
– Ще я имате – обеща Николай. Надяваше се, че не ги лъже.
– Благодаря Ви, Ваше Величество – каза тя с усмивка и лек поклон.
Жената явно още имаше вяра в своя цар, но Николай не знаеше дали безкритичното ѝ доверие му вдъхва увереност, или усилва допълнително тревогите му. Досега винаги намираше начин да поддържа в движение ръждясалата и раздрънкана машинария на Равка – намираше пари, когато ножът опреше до кокала, сключваше правилните съюзи в правилния момент, стъкмяваше някакво изобретение, което да изравни шансовете на окъсаната им армия с тези на многобройните вражески войски по границите на страната. За него всеки проблем беше нова възможност, също като онази, предоставена им от новия фйердански двигател. Разглобяваш проблема на съставните му части, проумяваш какво го движи, после използваш компонентите да сглобиш нещо, което ще работи в твоя полза.
Демонът не беше съгласен. Демонът не се интересуваше от проблемите и тяхното разрешаване, от държавното управление, от бъдещето като цяло. Всичко в него се свеждаше до единия глад, до нуждата да убие и излапа нещо тук и сега.
„Ще намеря начин.“ В това беше вярвал Николай през целия си живот. Не му липсваше воля – с нейна помощ беше оформил не само съдбата си, а и самоличността си. Сам бе избирал какво да покаже на хората – послушния син, безразсъдния ренегат, способния войник, самоуверения политик. А сега чудовището заплашваше всичко това. Вече половин година търсеха някакъв лек, начин да го разкарат, но засега удряха на камък. Така че не му оставаше друго, освен да продължи. Дребните животинчета скимтяха и се мятаха, щом попаднеха в капан. Лисицата намираше начин да се измъкне.
– Давид, тук ли си спал снощи? – попита го Николай.
Фабрикаторът свъси вежди.
– Не мисля.
– Прекара нощта тук – поясни Надя. – Но не е спал.
– А ти? – попита Николай.
– Аз… дремнах малко – отвърна тя колебливо.
– Връщам те при Тамар, да знаеш.
– Ама тя ми трябва за горивните тестове! – възрази Давид.
– А теб те връщам при Женя – добави Николай.
– Но…
– Недей да спориш, Давид. Почнеш ли да спориш, на мен ми иде да взривя нещо, за да стане ясно кой е шефът. Искам да събера Триумвирата. А двамата с Надя ще ми трябвате и за друго – искам да започнете работа върху нов прототип за измарся.
Надя махна рус кичур коса от очите си.
– Мога да започна веднага, Ваше Величество.
– Не бързай да развяваш изключителната си компетентност. Целта е да измайсторите прототип, който не работи.
Давид започна да навива чертежите на руло, подреждаше грижливо моливите и инструментите си.
– Не обичам, когато нещата нямат смисъл.
Надя вдигна вежди.
– Предполагам, че Ваше Величество има някаква причина за това?