– Да, но въпросният проблем е особено интересен – каза той.
– О, не – изпъшка Женя. – Когато говориш така, значи нещата може да се прецакат драматично.
Нейният кафтан беше в червеното на корпоралките, само една идея по-тъмен от косата ѝ, маншетите бродирани с тъмносиня нишка – комбинация, носена единствено от Женя и нейния взвод от шивачки. В бродерията по нейния кафтан обаче бяха вмъкнати и златни нишки в тон със слънцето върху превръзката на едното ѝ око и в чест на Алина Старкова. Николай на свой ред бе добавил изгряващо слънце към хералдиката на Ланцови – жест, продиктуван колкото от лични мотиви, толкова и от желанието да угоди на обществения сантимент. И все пак понякога имаше чувството, че Алина ги следва от стая в стая, присъствието ѝ беше доловимо и вездесъщо като жежката милувка на лятно слънце по кожата, макар че момичето отдавна го нямаше.
Николай почука с лъжичка по чашата си.
– Давид и Надя имат сериозен напредък с оръжейната система на измарся.
Давид дори не вдигна поглед от книгата, която си беше донесъл – трактат за осмотичните филтри, който Николай смяташе за изключително полезен.
– Права си, Женя – каза той. – Явно имаме много сериозен проблем.
Женя кривна глава.
– Защо смяташ така?
– Защото нашият добър цар започна с добрата новина.
Николай и Зоя се спогледаха, после Зоя каза:
– Хирам Шенк разговаря с царя по време на търговските преговори в Иветс. Търговският съвет на Керч знае за подводната ни флотилия.
Тамар избута стола си назад.
– Мамка му! Знаех си аз, че от стария комплекс изтича информация. Трябваше по-рано да преместим всичко в Лазлайон.
– Рано или късно щяха да научат – каза Толя.
– Потопяемите съдове могат да се използват и за мирни цели – измърмори Давид. – Научни изследвания, картографиране на морското дъно.
Давид открай време се противеше на мисълта, че създава оръжия. Но подобна наивност не можеха да си позволят.
Тамар се облегна на стената и сгъна крак.
– Хайде да не се преструваме, че не знаем за какво искат да използват керчаните нашите акулки.
Хирам Шенк и членовете на Търговския съвет твърдяха, че искат измарся като отбранителна мярка срещу шуанските си съседи и възможни фйердански блокади. Но Николай знаеше, че това е само част от истината. Всички го знаеха. Основната мишена на Керч беше друга – земските кораби.
От години Новий Зем строеше своя флота и установяваше свои търговски маршрути. Земците вече нямаха нужда от пристанищата и корабите на Керч и за пръв път в историята могъщият Керч, който открай време владееше моретата и световната търговия, имаше реална конкуренция. Отгоре на това земците имаха предимства, с които Керч не можеше да се мери – хиляди декари обработваема земя, дърводобив и рудодобив. В интерес на истината, Николай също завиждаше малко на напредъка, отбелязан от младата страна. Ето това можеше да постигне една нация, когато по границите ѝ не дебнат врагове, а постоянната заплаха от война не е в дневния ѝ ред.
Но ако Търговският съвет на Керч се докопаше до плановете на равкийските акули, земските кораби бяха обречени, а Керч щеше да възстанови монопола си върху моретата – монопол, който го беше превърнал в една от най-богатите и влиятелни страни в света въпреки миниатюрната му територия.
– Земците са наши верни съюзници – каза Толя. – Помагаха ни, когато всички други ни обърнаха гръб.
Тамар скръсти ръце.
– Така е, но не те могат да опростят дълговете ни. Дълговете на Равка се контролират от Керч и Търговският съвет може да ни осакати с един подпис.
Николай се взираше в картата пред себе си. Шу Хан на юг. Фйерда на север. Равка – хваната в капан помежду им. И ако Николай не опазеше границите си, Равка щеше да се превърне в бойно поле на двете могъщи нации. Обещал бе на своите хора мир и шанс да съградят наново изгубеното. Както Фйерда, така и Шу Хан имаха многочислени армии, за разлика от войската на Равка, изтощена до крайност от годините война на два фронта. Когато пое командването на равкийските сили след края на гражданската война, Николай знаеше, че не може да се мери по численост с противника. Единственият шанс на Равка се криеше в изобретенията, в новите технологии, които да ѝ дадат така жадуваното предимство. Народът му не искаше нова война. Той не искаше нова война. Но за да построят необходимите летателни апарати, кораби и оръжия в достатъчно количество, имаха нужда от пари и достъп до ресурси. А това можеше да стане само чрез нови заеми от Керч. Решението изглеждаше лесно… само дето решенията никога не бяха лесни, дори ако си готов да загърбиш честта си и верността към съюзниците.