– И двамата сте прави – каза Николай. – Имаме нужда и от земците, и от Керч. Но в този танц можем да имаме само един партньор.
– Добре – каза Зоя. – С кого искаме да се приберем у дома след края на танците?
Тамар тропна с крак.
– С Керч. Нямаме друг избор.
– Хайде да не прибързваме – каза Николай. – Изберем ли грешния партньор, нощта ни като нищо ще се вгорчи.
Извади от джоба си шишенце с мътна зелена течност и го остави на масата.
Зоя си пое рязко дъх, а Женя се приведе напред.
– Това каквото си мисля ли е? – попита Зоя.
Николай кимна.
– Благодарение на информацията от Кювей Юл-Бо нашите алкемици са на крачка от създаването на действащ антидот срещу парем.
Женя стисна силно ръце. В кехлибареното ѝ око се събраха сълзи.
– Тогава…
Не му се искаше да попарва надеждите ѝ, но беше важно да разберат как точно стоят нещата.
– За жалост, формулата на антидота изисква огромни количества стебла от юрда. Десет пъти повече от растенията, необходими за извличането на една унция юрда парем.
Зоя взе шишенцето и го разклати.
– Юрда расте единствено в Новий Зем. Само там климатът е подходящ.
– Антидотът ни трябва – каза Тамар. – Разузнаването ни сочи, че както Фйерда, така и шуаните са близо до създаването на действащ щам от парем.
– Тоест ще заробят още гришани – кимна Зоя, – които да използват като оръжие срещу Равка. Още мъртви гришани. – Остави шишенцето на масата. – Ако дадем на Керч спецификациите на измарся, ще загубим Новий Зем като съюзник и като единствения източник на достатъчно юрда, за да спасим своите Гриша… гришаните по целия свят… от парем. – Завъртя бавно шишенцето под пръста си. – А ако откажем предложението на Керч, няма да получим парите, които ни трябват за въоръжаването на Първа армия. И в двата случая губим.
Женя се обърна към Николай.
– Значи остава дипломацията. Ще навестиш Керч и Новий Зем. И ще направиш онова нещо с многото думи. Сещаш се, ще говориш надълго и нашироко за иначе простички неща, докато другите не се объркат като пилета в кълчища.
– С радост бих се изявил на дипломатическото поле – каза Николай, – но има и друга лоша новина.
Женя изгърби рамене.
– Сериозно? Още една?
– В Равка лошите новини никога не свършват – каза Зоя.
Николай знаеше, че този момент ще дойде, и въпреки това му се прииска да измисли някакво извинение и да разпусне съвета. „Много съжалявам, приятели, но трябва спешно да ида в оранжерията. Въпрос на национална сигурност. Само аз мога да подрежа божурите.“ Макар всички присъстващи да знаеха за личните му неприятности, те пак бяха като някаква мръсна тайна. Но повече не можеше да мълчи.
– Докато със Зоя пътувахме, чудовището ме овладя отново. Измъкнал съм се от имението на херцога и съм се поразходил до една ферма за гъски.
– Но приспивателното, което… – започна Женя.
– Чудовището става по-силно.
Ето. Каза го най-после. Без гласът му да трепне, без нотка на тревога, макар думите да раздраха гърлото му.
Женя потрепери. Тя най-добре от всички разбираше мрака, който живееше в него. Мракът беше свързан с ничевие, чудовищата, които бяха измъчвали самата нея. Тъмнейший беше насъскал сенчестите си воини след Женя, когато тя го предаде. Така беше загубила окото си, а множеството ухапвания бяха оставили по тялото ѝ белези, които и най-добрата шивачка не можеше да заличи. В това имаше особена жестокост. Тъмнейший отлично бе знаел, че Женя цени красотата си, крие се зад нея като зад щит, и именно заради това ѝ я беше отнел. Знаел бе, че Николай разчита най-вече на ума си, на таланта си да намира изход от всяка ситуация, затова бе насъскал по него демон, който да му отнеме разума – способността да мисли рационално и да говори дори. Тъмнейший можеше да убие и двама им, но това явно не му е било достатъчно. Не, искал бе да ги накаже. Може и да беше древна сила, но определено притежаваше някои грозни и съвсем човешки черти – злоба и дребнавост например.
– Давид – каза Женя, пребледняла под белезите си, – това възможно ли е? Може ли чудовището да стане по-силно?
Давид приглади назад рошавата си кестенява коса.
– Не би трябвало, като се има предвид колко дълго е било в латентно състояние. Но силата, създала това присъствие в царя, не беше обикновена гришанска сила, а мерзост.