– Никакъв.
– Ето, видя ли?
Тамар се замисли.
– Идеята да ги съберем на едно място ми харесва, но какъв ще е поводът? Така де, защо ще събираме под един покрив врагове и съюзници? Трябва да измислим нещо правдоподобно, иначе ще се усъмнят.
– Може да е празненство по случай имения ти ден – разпали се веднага Женя. – Надбягване с шейни, големи огньове…
– Не – прекъсна я Николай. – Не искам да чакам до Никулден. – Дори той да искаше, демонът едва ли щеше да е толкова услужлив. – Празненството ще е след шест седмици. Ще го наречем… знам ли, фестивал на есенното нещо си. Или друго от този род. В чест на равноденствието или богатата реколта, нещо символично.
– Шест седмици?! – възкликна Женя. – Абсурд! За толкова кратко време не може да се организира празненство с такива мащаби, невъзможно е. Дори само мерките за сигурност…
Николай ѝ намигна.
– Ако някой друг, а не Женя Сафина, отговаряше за организацията, сигурно щях да се притесня.
Зоя завъртя очи.
– Няма нужда да я ласкаеш. И така се е надула до пръсване.
– Не, не, нека чуем още – каза Женя. – Давид никога не ми прави комплименти.
– Така ли? – попита Давид и потупа разсеяно джобовете си. – Помня, че прибрах някъде списък с добродетелите ти.
– Ето, виждате ли какво трябва да търпя…
– Женя трябва да е щастлива – вметна Николай, – иначе току-виж ми скочила.
– Внимавай аз да не ти скоча – каза Зоя.
– О, това е неизбежно. Но теб с комплименти не мога да подкупя. Не ти действат.
Зоя вдигна рамене.
– Тогава пробвай с бижута и пари в брой.
Изправи се и тръгна бавно покрай голямата карта на стената. Долината на смъртната сянка изчезваше и се появяваше според движението ѝ. Николай се усмихна – виждаше се как Зоя мисли на бързи обороти, как генералът анализира предстоящия щурм.
– Ако ще водим тук врагове и съюзници, ще ни трябва някакъв по-убедителен повод от фестивал на кратунките и житните ръкойки.
– Зоя! – предупреди я Николай. Знаеше какво има предвид.
– Това е отлична възможност да си намериш невяста.
– Забрави.
Но Зоя вече си бе лепнала самодоволната физиономия на жена, която е спечелила дискусията, преди разискванията да са започнали.
– Както сам каза, опасно е да пътуваш, значи възможните невести трябва да ти дойдат на крака.
– Не мога да се оженя – поклати глава той. – Рисковете са неприемливи.
– Точно затова трябва да го направиш – каза Зоя. – Да, ще събереш врагове и съюзници под покрива ни. Дори съм склонна да призная, че притежаваш достатъчно чар и мозък да надхитриш противниците. Но колко време ще ни осигури това? Шест месеца? Година? И после какво, Ваше Величество?
– Това наистина би било идеалният повод да ги съберем тук – каза Женя.
Николай изкриви лице.
– Знаех си аз, че ще ми скочиш. Но не подозирах, че ще е толкова скоро.
– Николай – обади се Зоя с тих глас, – ти сам каза, че чудовището става по-силно. Ако си прав, това може да е най-добрият ти шанс.
„Единственият ти шанс.“ Думите увиснаха неизречени.
Равка имаше нужда от царица. Николай имаше нужда от наследник.
Ала всичко в него се бунтуваше при мисълта за женитба. Толкова работа имаше да се свърши, че просто не можеше да отдели нужното време да ухажва някоя девойка както трябва. А не искаше да се жени за непозната. Не смееше да разкрие тайните си на непозната. Състоянието му щеше да изложи избраницата на голям риск. Все добри причини да отхвърли идеята. Убедителни извинения. Само че чудовището нямаше да го чака.
Николай плъзна поглед из стаята. Тези хора го познаваха по-добре от всеки друг. Вярваха му. Но демонът в него можеше да промени всичко това. Ами ако силата на създанието продължеше да расте и да подкопава контрола му, да подяжда волята, която го бе водила отколе? „Мерзост.“ Реакцията на Женя не му беше убягнала. Ами ако той беше удавникът, който ще завлече Равка след себе си?
Николай си пое бавно въздух. Защо да отлага неизбежното? Така де, наказателният взвод беше за предпочитане пред бавните изтезания.
– Ще трябва да съставим списък с кандидатки – каза накрая.
Зоя се ухили до уши.
– Ще подходиш към това като към военна кампания, нали?
– То си е военна кампания, Зоя. Ще помолим министрите и посланиците да се включат с предложения.
– И ще поканим всички кандидат-невести – каза Женя и дръпна към себе си писалка и мастилница, неспособна да скрие ентусиазма си. – Ще ги настаним в двореца. Само си представете вечерите, коктейлите, танците.