– Да, само си представете вечерите, коктейлите и танците – каза умърлушено Давид.
Женя остави писалката и го хвана за ръцете.
– Ще те оставя да се скриеш в работилницата си, обещавам. А ти ми обещай да присъстваш на пет събития и един банкет.
– Три събития и един банкет.
– Четири.
– Добре.
– Не те бива в преговорите – каза Николай. – Женя щеше да се съгласи и на две.
Давид се намръщи.
– Вярно ли е?
– Не! – заяви Женя. – А ти, твое величество, вземи да млъкнеш, моля.
– Ще трябва да затегнем охраната на двореца – обърна се Николай към Толя. – Водени от мисълта, че всеки слуга, пазач и придворна дама е възможен шпионин или убиец.
– В тази връзка – каза Тамар, – Даняша Лазарьова е мъртва.
Претендентката за трона на Ланцови.
– Кой ѝ е видял сметката?
– Не е бил от нашите. Знам само, че са я намерили размазана на паветата пред Бартерната църква след наддаването.
Неприятен повод за размисъл. Защо е била в Кетердам? Заради него? Тя не беше единствената претендентка за трона. Не минаваше и месец без някой да се появи с претенциите, че е изгубеният наследник на Ланцови, че е оцелял след клането на царската фамилия, организирано от Тъмнейший, че е незаконородено дете на стария цар. Което, предвид поведението на въпросния цар, бащата на Николай, беше напълно правдоподобно. И нищо чудно претенциите на част от тях към трона да се окажеха по-основателни от тези на самия Николай. Защото той беше най-големият измамник от всички.
– Ще се появи друг, не се притеснявай – каза Зоя. – Поредният претендент за името на Ланцови. Което е още една причина да произведеш наследник и да затвърдиш своите претенции.
– Аз мога да направя подборка – предложи Толя.
За пръв път изглеждаше искрено щастлив, откакто бяха минали по подземния проход от Златното тресавище.
– Отлична идея. Гледай списъкът да е кратък и да се римува.
Николай се загледа отново в старата карта на Равка – земя, постоянно къпана в кръв, безнадеждна, ненаситна. Равка беше първата му любов, шеметно чувство, породило се в самотното му детство и набирало сили впоследствие. Каквото и да му поискаше тя, Николай щеше да го даде. Изложил бе на непремерен риск страната, която уж обичаше, но на това трябваше да се сложи край. Собствените му страхове не биваше да диктуват бъдещето на Равка.
– Разпратете поканите – каза той. – И нека великият царски романс да започне.
•
Останалата част от деня премина в срещи с министри и обсъждане на пътища и акведукти, за които в хазната нямаше пари, в писане на писма до Керч с молба за поредното разсрочване на заемите и писмени отговори на запитвания от всички краища на света, като се започне с маршала на Скитащия остров и се стигне до адмиралите, които искаха средства за ремонт на наличния равкийски флот. Всичко това изискваше концентрация, финес и безкрайно търпение, и пак не можеше да се мери по досада със задачата да си намери царица. Но денят все пак свърши и Николай волю-неволю се изправи лице в лице със Зоя и нейната армия от възможни невести.
Усамотиха се в неговата дневна, в камината припукваше огън. Стаята все още носеше бащиния му отпечатък – златния двуглав орел, тежките килими и завесите, по които имаше толкова брокат, че спокойно можеха да ги претопят и да изковат от тях монети.
Списъкът на Зоя нямаше край, девойките се редяха ли, редяха, истински парад от кандидат-царици.
– Това с невестите нали трябва да е прикритие за срещите ни с представителите на Керч и Новий Зем? – каза накрая той. – Дали да не го представим като откриващ гамбит, не толкова годеж, колкото прелюдия към годеж?
Зоя потропа с пръсти по купчинката листове пред себе си.
– Два заека с един куршум, Ваше Величество. Въпрос на ефективност. И на очаквания. Имаш нужда от невяста, а за момента все още си привлекателен кандидат.
– За момента?
– Още си млад. Не ти падат зъбите. А военната машина на Равка още не е сравнена със земята. Това колебание не отива на един цар. И определено не е в твой стил.
Така беше. Николай нямаше равен във вземането на решения. Обичаше да го прави. Беше като да разчистиш гора от изсъхналите дървета, за да видиш просеката. Но помислеше ли си да избере съпруга, клоните го затискаха и той нямаше нищо против да остане сам в тъмнината. Добре де, не беше съвсем сам. Беше му изключително приятно тук, в тихата стая, на крачка от топлината на огъня и на две от непреклонната харпия, която седеше срещу него.
Зоя размаха един от листовете пред себе си.
– Ехо! Принцеса Ери Кир-Табан.