– Ходя на много места, Ваше Величество. А ако продължиш да си пъхаш носа в личния ми живот, имам някои идеи къде можеш да отидеш ти.
– Защо криеш в тайна забивката си? Или се срамуваш от него?
Николай размърда пръсти, опитваше се да овладее дишането си. Зоя обърна глава и светлината от лампата улови полумесеца на скулата ѝ, затанцува по тъмните вълни на косата ѝ. Николай все още се впечатляваше от красотата ѝ и като нищо щеше да посегне към нея, ако китките му не бяха оковани.
– Не мърдай – сопна се тя. – Държиш се като дете, което е прекалило с мармалада.
Благословен да е отровният ѝ език!
– Може да останеш, Зоя. Ще ме разтушиш с разкази за детството си. Злобата ти ме успокоява, честно.
– Да повикам ли Толя да те успокои с малко поезия?
– Ето, нали ти казвам. Хаплива и остроумна. По-добре от люлчина песен.
Ръкавът ѝ се вдигна, докато Зоя проверяваше последната ключалка, и разкри сребърната гривна на китката ѝ – парченца кост и нещо като зъби бяха отлети в метала. Николай никога не я беше виждал без гривната, дори не беше сигурен дали Зоя изобщо може да я свали. Знаеше нещичко за муските. Помогнал бе на Алина да си осигури люспите от морския бич, втората от легендарните муски на Морозов. Но с това познанията му се изчерпваха.
– Я ми кажи нещо, Назяленска. Според Давид прекрачването на някои ограничения при използването на гришанската сила води до тежки последствия. Но нима муските не правят точно това? И защо юрда парем да е различна от тях?
Зоя погали металната гривна, очите ѝ се вглъбиха.
– Не мисля, че парем се различава особено от мерзост. Също като мерзост, дрогата взема тежък данък за силата, която дава, а именно свободната воля и живота дори. Муските са други. Те са редки създания, свързани със съзиданието в сърцето на света. Когато муската се отказва от живота си, това е саможертвата, която вселената изисква. И се създава несломима връзка между муската и човека, нанесъл фаталния удар. Това е нещо страшно, но и красиво. Докато мерзост е…
– Низост, знам. Пак добре, че не ми липсва самочувствие.
– Всички Гриша изпитват влечение към мерзостта, копнеж да проверим как ще нарасне силата ни, ако паднат ограниченията.
– Дори ти ли?
Лека усмивка пробяга по устните ѝ.
– Особено аз. Силата е защита. – И преди Николай да я е попитал какво има предвид, Зоя добави: – Но цената за този вид сила е твърде висока. Когато Тъмнейший се опита да създаде свои собствени муски, се появи Долината. – Тя вдигна ръка и широката гривна улови светлината на лампата. – На мен тази ми е достатъчна.
– Зъбите от акула, които близнаците носят – каза замислено Николай. – Костиците от керкенез на Женя. Чувал съм техните истории многократно, но ти никога не си ми разказвала за своята муска.
Зоя вдигна вежда и само за миг замислената млада жена изчезна, изместена от надутия генерал.
– Стоманата трябва да се заслужи, Ваше Величество. Същото важи и за историите. – Изправи се и добави: – А на мен ми се струва, че само отлагаш.
– Разкри ме. – Съжаляваше, че Зоя си тръгва, без значение в каква роля. – Лека нощ, командир Назяленска.
– Лека нощ, ваше мизерничество.
Нямаше да я моли да остане. Не му беше в природата да умолява когото и да било, а и техният пакт беше различен. Не търсеха утеха един в друг. Пришпорваха се взаимно. Даваха си сила. Затова Николай нямаше да търси друг повод да я разприказва. Няма да ѝ каже, че се страхува да остане сам с чудовището, няма да я помоли да остави лампата запалена, мъничката магия, с която децата прогонват мрака.
Но все пак си отдъхна вътрешно, когато Зоя си тръгна, без да я изгаси.
7
Зоя
ЗОЯ СТАНА ПО ТЪМНО. Искаше да приключи със сутрешните си дела, преди да отключи Николай във Великия дворец. Минала бе цяла седмица, откакто се върнаха в столицата, и за всеобщо облекчение чудовището на царя не се бе проявявало.
Тамар и Надя вече я чакаха в общата стая пред нейната спалня – седяха до кръглата маса, използвана преди от личната гвардия на Тъмнейший. Надя още беше със син пеньоар, но Тамар си беше облякла униформата без ръкави, а на кръста ѝ лъщяха дежурните брадви.
– Доклади за още две нападения на кергуд – каза тя и размаха изписани нагъсто листове.
– Имам нужда от чай – каза Зоя. Как беше възможно светът да се разпада още преди изгрев-слънце? Токова просташко. Наля си чаша от самовара и взе докладите от Тамар. На масата имаше и други. – Къде са ударили този път?
– Трима гришани са били отвлечени от Сикурск и още осем южно от Карйева.