Зоя се тръшна на стола.
– Толкова много?
Шуаните бяха използвали резервите си от юрда парем да създадат нов вид войници – хора, прекроени от гришански фабрикатори, крилати, ненормално силни, с нечупливи кости и изострени сетива. Наричаха ги „кергуд“.
– Кажи ѝ и другото – обади се Надя.
Зоя втренчи поглед в Тамар.
– Има и още?
– В Равка винаги има още – сви рамене тя. – Гришаните при Сикурск са пътували под прикритие. Така че или шуаните са знаели за мисията…
– Или Нина е била права и тези нови войници незнайно как надушват Гриша – довърши Надя.
– Нина ни предупреди – добави Тамар.
– О, да, предупреди ни – горчиво каза Зоя. – И за наш късмет добрият цар изпрати главния ни източник на информация за тези шуански войници във Фйерда.
– Нямаше избор – каза Тамар. – Нина беше затънала в скръбта си. Мисията ще ѝ се отрази добре.
– И това ще е голяма утеха, когато я заловят и екзекутират – сопна се Зоя и стисна с пръсти основата на носа си. – Шуаните изпробват търпението ни, навлизат все по-навътре в Равка. Трябва да отвърнем на удара.
– С какво? – попита Надя. – Със строго предупреждение?
– Добре би било, ако можехме да ги ударим право в целта – поклати глава Тамар. – Но моите източници още нямат следа към местата, където шуаните създават и обучават войниците кергуд.
Стомахът на Зоя сякаш се върза на възел при мисълта за тези бази, за гришанските „доброволци“, които Шу бяха пристрастили към парем, за да им създадат онези чудовища. Посегна към друга папка.
– Доклади от дисекциите?
Тамар кимна. Телата на двама кергуди бяха транспортирани от Кетердам в Малкия дворец за изследване. Толя беше възразил с аргумента, че не е редно да „оскверняват“ телата на паднали войници, но Зоя нямаше време да се занимава с нечии скрупули, докато тези гадини крадяха техни хора от вътрешността на страната.
– Този метал – каза Зоя и посочи бележките на Давид в полето на една от подробните анатомични рисунки, направени от корпоралките, – който използват да подсилят костите, не е просто гришанска стомана?
– Да, сплав е – каза Надя. – Комбинирали са гришанска стомана с рутений. Така сплавта е по-малко ковка, но по-издръжлива.
– Не бях чувала за този рутений.
– Много е рядък. Известни са само няколко залежа по целия свят.
Тамар се наведе напред.
– Да, но шуаните все го вземат отнякъде.
Зоя почука с пръст по папката.
– Открийте източника. Проследете пратките. Така ще разберем къде създават кергудите.
Тамар прокара палци по любимите си брадвички.
– И когато ги открием, аз ще водя щурма.
Зоя кимна.
– А аз ще бъда до теб.
Надя се ухили.
– Аз пък ще ви пазя гърба.
Дано е скоро, надяваше се Зоя. Ръцете я сърбяха вече. Погледна към часовника над камината. Време беше да събуди царя.
Студена мъгла беше налазила парка през нощта, дърветата и каменните алеи тънеха в мътен покров. Зоя мина през гората под балдахин от преплетени клони. Напролет щяха да разцъфтят в бяло, после в розово и кървавочервено, но засега бяха голи, сиви и трънливи. Излезе в малкия, отлично поддържан парк с живите плетове и полянките около Великия дворец. Лампи хвърляха светлина като мътни ореоли сред мрака по зазоряване. Дворецът приличаше на девойка в сватбена рокля, мъглата загръщаше белите му тераси и златните статуи. Всичко това би трябвало да вдъхва усещане за покой, но в главата на Зоя се блъскаха мисли за кергуд, за земците, фйерданите и керчаните.
Ежедневно работеше с ученици в Малкия дворец и се грижеше за нуждите на Втора армия. Тя се бе разраснала под нейното командване, бавно се възстановяваше от раните, които Тъмнейший ѝ беше нанесъл. Рани, които едва не я бяха довършили. „Как сърце му е дало?!“ Постоянно си задаваше този въпрос. Тъмнейший беше градил силата на Втора армия поколения наред, увеличил бе числеността ѝ, подобрил бе обучението на войниците, утвърдил бе собственото си влияние чрез нея. Култивирал бе талантите на безчет млади Гриша, помогнал им бе да развият уменията си. Отгледал ги бе като свои деца. А когато децата му се бяха разбунтували? Когато опитът му за преврат се бе провалил и част от неговите гришани бяха дръзнали да подкрепят Алина Старкова срещу козните му? Беше ги избил. Без колебание, без угризения. Бяха паднали пред очите на Зоя. Самата тя едва не загина.
„Едва – напомни си сега, докато изкачваше стъпалата на двореца. – Но оцелях и командвам армията, която той създаде и почти разруши.“ Беше се заклела да превърне Втора армия в сила, с която всички да се съобразяват. Навлязла бе дълбоко в териториите на Фйерда и Шу Хан, на Странстващия остров и Новий Зем в търсене на Гриша, които да привлече в редовете на Втора армия, да ги приобщи към Равка. Решена бе да използва този нов набор по най-добрия начин, да създаде армия, по-голяма и от тази на Тъмнейший. Но това нямаше да е достатъчно. Зоя искаше да защити гришаните по целия свят, да ги спаси от ежедневния страх, от нуждата да крият дарбите си. Обмисляше нещо като управителен съвет с представители на всички нации, който да държи сметка на правителствата, да гарантира правата на гришаните и да изисква сурови наказания за всеки, който дръзне да ги държи в плен или да ги нарани по друг начин. Но за да осъществи тази своя ефимерна мечта, Равка трябваше да е силна, както и нейният цар.