Крачеше по коридорите на Великия дворец към спалнята на Николай, когато погледът ѝ попадна на две слугини, които се мотаеха пред вратата му. Поглед, от който момичетата се свиха до стената като спаружени мушката.
Знаеше как въздишат по горкия цар. „Не е същият след войната“ – това си шепнеха, припадаха и пърхаха с клепки. Не можеше да ги вини – Николай беше богат, красив и загадъчен заради трагичното си минало. Идеалният обект за девичи фантазии. А с късмет като нейния царят като нищо щеше да обърне гръб на подходящите навести, които Зоя му беше подбрала, да си падне по някоя обикновена слугиня и да настоява, че ще се ожени по любов. Точно по такива романтични глупости си падаше момчето.
Зоя поздрави Толя, позвъни за подноса със закуската, после влезе в царската спалня и дръпна завесите. Утрото се беше обагрило в розово.
Николай я изгледа злобно откъм възглавниците.
– Закъсня.
– Окован си към леглото, така че недей да ме критикуваш.
– Не е ли малко рано да заплашваш царя си? – измърмори той заядливо.
Тя седна до него на леглото и се зае с ключалките.
– На гладен стомах съм особено зла.
Празните приказки ѝ дойдоха добре – гонеха тишината в стаята. След изпълнението в Иветс нещата се бяха върнали към старата рутина, но Зоя така и не свикна докрай с тази интимност – утринната тишина, смачканите чаршафи и разрошената коса. Заради тази коса Николай не приличаше на цар, а на момче, което да нацелуваш.
„Разкажи ми за детството си“ – така ѝ беше казал. Разказите за детството ѝ едва ли щяха да го разтушат. „За кое да ти разкажа по-напред – че майка ми реши да ме омъжи за един дядка, когато бях едва на девет? Или за онова, което се случи на сватбата ми? Какво се опитаха да ми сторят? И какво им сторих аз?“
Зоя приключи с оковите, като се стараеше да не докосва повече от крайно необходимото топлата му от съня кожа, после остави царя да се измие и облече.
След минутка на вратата на дневната се почука и един слуга внесе поднос с горещ чай и покрити блюда. На Зоя не ѝ убягнаха скришните погледи, които ѝ метна слугата, преди да си тръгне. Май беше крайно време да приеме слуховете, че е любовница на Николай. Така де, хората си го говореха на ушенце масово. Ако не друго, поне ще остава да спи във Великия дворец и няма всяка сутрин да идва от Малкия.
Николай влезе в дневната. Златната му коса беше вчесана грижливо, ботушите – излъскани, облеклото – безупречно както винаги.
– Явно добре си отпочинал – каза възкисело тя.
– Почти не спах, а гърбът ми така се е схванал, сякаш Толя е играл тенис с гръбнака ми. Но един цар никога не се прегърбва, скъпа ми Зоя. Сериозно ли ми ядеш от херингата?
Тя пъхна последното парченце в устата си.
– Не, изядох ти херингата. А сега…
Преди Зоя да е подхванала делово, вратата се отвори рязко и Тамар влетя в дневната, следвана от брат си. Златните им очи хвърляха мълнии, и двамата бяха въоръжени до зъби.
– Казвайте – рече Николай, напрегнат като струна.
– Проблем в поклонническия бивак пред градските стени. Аппарат явно не харесва този нов култ. Изпратил е попската гвардия да разтури лагера.
Зоя скочи на крака моментално. Аппарат уж трябваше да е духовен съветник на царя, но в действителност беше предател и постоянно създаваше неприятности.
Николай отпи от чая си и също стана.
– Нашите хора на позиция ли са?
Толя кимна.
– Сърцеломи в обикновени дрехи са се слели с тълпата, а по стените и на близкото възвишение разположихме стрелци. Но прикритието не е добро.
– Знаел си, че ще се стигне до това? – обърна се в движение Зоя към Николай.
Вече подтичваше след него и близнаците по коридорите на двореца.
– Имах предчувствие.
– И не си го спрял?
– Как? Като го барикадирам в параклиса?
– Чувала съм и по-лоши идеи. Аппарат няма основание да прави такива неща.
– Да, но има средствата, а и знае, че няма да пратя срещу него въоръжена сила.