Зоя се намръщи.
– Отдавна трябваше да разтуриш попската гвардия.
Съставена беше от военизирани монаси, така наречените свещеници стражи, едновременно схолари и войници, верни на Аппарат, а не на царя.
– Уви, това би провокирало вълнения сред народа, а аз не обичам вълненията. Този вид вълнения, тоест. Иначе нямам нищо против, ако включват танци и пиячка. Е, за какви вълнения иде реч този път, Тамар?
– От дни наши хора обикалят сред поклонниците и ни докладват. Обикновено са кротки, но тази сутрин един от проповедниците им ги е надъхал и Аппарат явно не е харесал казаното.
Войниците на царя чакаха при фонтана с двуглавия орел, имаше допълнителни коне.
– Без моя изрична заповед униформени войници да не минават ниската стена – нареди Николай. – А гришаните да се ограничат до контрол над тълпата, освен ако не наредя друго. Стрелците да останат на позиция, но никой няма да стреля без изрична заповед от мен, ясно ли е?
Царят беше в правото си да командва войските както намери за добре, а и Зоя вярваше, че близнаците ще използват сърцеломите по най-добрия начин, за да защитят короната, но вътрешно още кипеше, че са поставени в такава позиция. Николай твърде много залагаше на компромиса. А Аппарат беше предал всеки, проявил глупостта да му повярва. Човекът беше змия и ако зависеше от Зоя, той и горилите му от попската гвардия щяха да си платят за стореното. Екзекуция или изгнание – това би им предложила тя след края на войната.
Метнаха се по седлата и пришпориха конете към портите. Николай се изравни с нея и каза:
– Трябваш ми спокойна, Зоя. Аппарат никак не обича гришанския Триумвират и…
– Леле, ще заплача.
– И открита враждебност от твоя страна няма да е от полза никому. Знам, че според теб отдавна трябваше да изгоня свещеника от столицата.
– О, напротив, тъкмо тук му е мястото. По възможност препариран над камината ми.
– Отлична реплика, без съмнение, но точно Аппарат не бива да го превръщаме в мъченик. Народът го обича.
Зоя изскърца със зъби.
– Той е лъжец и предател. С негова помощ свалиха баща ти от трона. А мен и Алина се опита да държи в плен под земята. Нито веднъж не ти оказа съдействие през войната.
– Вярно до последната дума. Ако ми се наложи да уча за изпит по история, вече знам при кого да отида.
Защо не искаше да я чуе?!
– Попът е опасен, Николай.
– И ще е още по-опасен, ако не виждаме какво прави. Мрежата му покрива цялата страна, а народната любов не мога да залича с враждебни действия.
Минаха през портите и продължиха по улиците на горния град.
– Трябваше да го изправим на съд след войната – каза Зоя. – Да разкажем на висок глас за престъпленията му.
– Наистина ли вярваш, че щеше да има значение? Дори самата Алина Старкова да се издигнеше от Долината на смъртната сянка, обвита в слънчева светлина, за да го изобличи, Аппарат пак би намерил начин да оцелее. Той има талант да оцелява, Зоя. А сега приеми най-благочестивата си физиономия, ако обичаш. Ереста ти отива много, но в момента ми трябваш набожна.
Зоя положи усилия да овладее лицето си, но самата мисъл да се изправи лице в лице с Аппарат я изпълваше с гняв и безпомощност. Винаги ставаше така.
След войната Николай беше съградил наново царския параклис в парка на двореца и бе поканил Аппарат лично да го освети като жест на помирение. Тук се бе състояла коронацията на младия цар, тук бяха сложили на главата му короната на Ланцови, а на раменете му – проядената от молци, но иначе уж свещена меча кожа на Свети Григорий. Рисуваният триптих на светците беше изровен от отломките и реставриран, златните им ореоли – излъскани. Свети Иля в оковите, света Лизбета на розите, а сега и света Алина бе добавена към бройката им с бялата си коса и колието от еленови рога, с което светците на олтара ставаха четиринайсет, подредени в редичка като църковен хор.
Зоя трудно издържа коронацията. Постоянно се връщаше към нощта, когато старият параклис беше сринат, когато Тъмнейший закла голяма част от Втора армия, същите онези гришани, които цял живот се кълнеше, че ще защити на всяка цена. Ако не бяха Толя и Тамар, войната щеше да свърши още тогава. Зоя трябваше да признае, че хората на Аппарат също бяха изиграли някаква роля, свещените воини, познати като Солдат Сол, млади мъже и жени, посветили живота си на Слънчевата светица, мнозина от които получиха частица от нейната сила в последната битка с Тъмнейший в Долината на смъртната сянка. Онова малко чудо беше циментирало наследството на Алина, но за жалост, бе наляло масло и във влиянието на Аппарат. Това обясняваше защо Зоя подозира него за моста от кости в Иветс и за другите странни случки в страната.