Веднага щом се озоваха от другата страна на стената, Аппарат хукна презглава към тях, следван от гвардейците си.
– Ще го отведем в тъмницата. Имам куп въпроси към този еретик.
– Юри Веденин е мой гост – каза любезно Николай.
– Държа да присъствам на разпита.
– Какво странно наименование за една обикновена закуска!
– Не е възможно да имате предвид…
– Толя – каза Николай, – заведи госта ни в Синия апартамент и се погрижи да го нагостят добре. Аз скоро ще дойда при вас. – Изчакаха Толя да отведе монаха. Видно бе, че Аппарат едвам се сдържа, но преди да е отворил уста, Николай се смъкна от коня си. – Попе – каза той, без да крие повече гневните вибрации на едва сдържана ярост, – оставих те на мира, но това не значи, че не мога да си променя решението. Злополуки се случват. Дори на набожни хора като теб.
– Простете ми, Ваше Величество. Но… на същество като това не може да се вярва.
– О, давай, моля те – изсъска Зоя. – Хем да видим дали предозирането с ирония е смъртоносно.
– Защо монахът е напуснал попската гвардия? – попита Николай.
– Не зная – призна Аппарат. – Той беше схолар, добър при това. Отличен, бих казал. Теориите му бяха нетрадиционни, но гениални. А после, преди година, изчезна без обяснение. Нямах представа къде е, докато не се появи на прага ни с тези абсурдни проповеди.
– Знаем ли къде се е зародил култът?
– Не – каза Аппарат и въздъхна. – Но според мен беше само въпрос на време хората да видят Тъмнейший като светец.
– Защо? – попита Зоя. – Народът не го обичаше.
– Да, докато беше жив. Но след смъртта си човек може да се превърне в различни неща. Тъмнейший владееше велика сила и загина величаво. Понякога това е достатъчно.
„А не би трябвало. След всичко, което той направи.“
– Добре – каза Николай. – Ще изслушаме монаха и ще видим какво ще ни каже.
Аппарат се облещи почти комично.
– Не бива да говорите с него, това само ще придаде тежест на каузата му! Безразсъдно е!
За това попът беше прав, но Зоя пак я сърбяха ръцете да го сграбчи за расото и да го разтърси с всички сили, докато глупакът не осъзнае, че говори с цар, а не с някой молител. Не че самата тя се държеше много почтително с Николай, но въпросът беше принципен.
Николай не се впечатли от тона на попа, дори напротив – успял бе да овладее гнева си, на повърхността поне.
– Успокой се, Аппарат. Няма да допусна Тъмнейший да бъде канонизиран. Но ако има шанс да превърнем това момче в наш приятел, така да бъде, а ако не друго, поне ще го изцедим за информация.
– На моите последователи това няма да им хареса – каза Аппарат с фалшиво съжаление. – Аз разбирам нуждата от дипломатичност, естествено, но те сигурно ще се побоят за моралните устои на своя цар.
– Каква трагедия! Дали пък няма начин да успокоим страховете им и да ви компенсираме за този труден ден?
Аппарат настръхна.
– Светците нямат нужда от злато.
Николай изглеждаше искрено скандализиран.
– Нямах предвид нещо толкова директно.
– Е – каза Аппарат, уж размишлявайки дълбоко. – Ульоск и Райевост имат нужда от нови църкви. Народът трябва да знае, че царят споделя неговата вяра, и такъв един жест би заякчил доверието им в своя управник.
Николай помълча миг-два, после кимна.
– Ще имаш своите църкви.
– Не са мои, а на светците, Ваше Величество.
– Тогава бъди така добър да ги уведомиш.
– Нима един цар се кланя толкова лесно на човек без титла? – избълва Зоя, щом се отдалечиха. Беше обещала да си държи езика зад зъбите и бе удържала на обещанието си, но отвътре ѝ вреше и кипеше. – Помагаш на Аппарат да разшири шпионската си мрежа. Правиш го по-силен.
– Защо поне веднъж не допуснеш, че не съм глупак? Имай повече вяра в мен, Зоя. Току-виж ти харесало.
– Тамар каза същото за абсента.
– И?
– И още има вкус на захар, напоена с газ.
Зоя хвърли поглед през рамо и видя попа да ги гледа откъм портите, очите му – черни като ями. Николай можеше да се шегува колкото си иска, но всяка отстъпка пред Аппарат беше грешка. Старият цар, Тъмнейший, Алина Старкова – всички те се бяха пазарили с попа и до един бяха платили с кръв.
•
През остатъка от деня Зоя се занимаваше с новата група вихротворци, а между заниманията с тях изпращаше заповеди до предните постове по южната граница. Надяваше се, че гришанските сили там ще са в състояние да реагират при евентуална шуанска атака. Вечеря с Женя и Давид в залата със златния купол, слушаше с едно ухо плановете на Женя за посрещането на международните гости и разлистваше резюмето на Давид за работата му с Кювей Юл-Бо. Младият огнетворец седеше на една маса с други млади гришани. Покойният му баща беше създал парем и Кювей се бе постарал да сподели всичко, което знаеше за работата му, с Давид и другите фабрикатори в опит да премахнат страничните ефекти на дрогата. Женя го беше прекроила в известна степен, но най-голямото прикритие на младежа беше огнетворският му талант – никой в Шу Хан не знаеше за тези му способности. Избрал си бе ново име, когато дойде в Малкия дворец – Набан, което на шуански означаваше „възкръсващият феникс“. Момчето беше колкото талантливо, толкова и надуто.