– Стига толкова. Всички да се успокоят, моля. Юри, говориш за неща, които не разбираш.
Въпреки високия си ръст монахът заприлича на уплашено дете, което е счупило любимата ваза на майка си.
– Аз… Простете. Не исках да обидя никого.
Женя се изправи бавно и тишината я обгърна като покров.
– На колко години си, Юри?
– На осемнайсет, моя соверенная.
– Бях с една година по-голяма от теб, когато Тъмнейший ме даде на чудовищата си, родени от силата, която ти боготвориш. Чудовища, които обичаха да се гощават с човешка плът. Наложи се лично да ги разгони, преди да са ме довършили.
– Значи не е бил чак толкова жесток…
Женя вдигна ръка и Юри прояви благоразумието да млъкне.
– Тъмнейший не искаше да умра. Искаше да живея… такава.
– Което показва, че е бил глупак – тихо вметна Николай. – Иначе не би оставил такъв воин сред живите.
Женя кимна едва доловимо.
– Така че си помисли добре, преди пак да говориш за благословии, монахо. – С тези думи Женя седна отново и скръсти ръце на гърдите си. – Продължавайте.
– Момент – каза Давид и си отбеляза с пръст докъде е стигнал. – Как се казваш, момче?
– Юри Веденин, мой соверенний.
– Юри Веденин, ако още веднъж разстроиш съпругата ми, ще те убия на място.
Монахът преглътна.
– Да, мой соверенний.
– О, Давид – каза Женя и се пресегна да хване ръката му. – За пръв път заплашваш да убиеш някого заради мен.
– Така ли? – избъбри разсеяно той, целуна ръката ѝ и се върна към книгата.
– Аз… простете, но направо загубих ума и дума – каза Юри, седна, а после пак скочи, сякаш не го свърташе на едно място. – Самата мисъл, че стоя в зала, издигната от самия Беззвезден… – Докосна с пръсти черната пунктирана линия, която маркираше Долината на смъртната сянка върху картата. – Това… това е свръх силите ми. Картата от говежда кожа ли е?
– Еленова, ако не греша – каза Николай.
– Забележително!
– Чакай – каза Зоя, присвила сините си очи. – От самия Тъмнейший, така ли каза? А не от предците му?
Юри се обърна да я погледне със самодоволна усмивчица.
– Да, така казах. Знам, че е имало само един Тъмнейший, един човек с гигантска мощ, който многократно е фалшифицирал смъртта си. Предпазна мярка срещу дребните умове, които биха се побояли от изключителната му сила и дългия му живот.
– И как си стигнал до тази теория? – попита Николай.
Юри примигна.
– Не е теория. Знам, че е така. Самият Тъмнейший ми го каза в едно видение.
Зоя вдигна вежди, а Николай едва се сдържа да не завърти очи. Вместо това събра ръце пред себе си и каза:
– Ясно.
Но усмивката на Юри стана още по-широка.
– Знам, че ме мислите за луд, но аз съм виждал чудеса.
И точно затова Николай го беше довел тук.
– Спомена нещо онзи ден. Че ерата на светците била започнала. Какво имаше предвид?
– Как иначе бихте обяснили чудесата, които се случват в цялата страна?
– Айде, почва се – измърмори Зоя.
– И ние сме чували разкази за това – спокойно каза Николай. – Но за тези „чудеса“ си има логично обяснение. Живеем в трудно време и хората са склонни да виждат божествена намеса навсякъде.
За негова изненада младият монах седна на мястото си и се облегна тежко на масата с тържествено изражение.
– Ваше Величество, знам, че не сте набожен човек. Но хората вярват, че тези случки не са обикновени природни феномени, които само чакат своето обяснение. Вярват, че са дело на светците.
– Не, дело са на Гриша – поправи го Зоя. – Или на шуаните. А защо не и на твоя скъп приятел Аппарат.
– А – кимна Юри. – То, някои хора вярват, че и старите чудеса са били дело на Гриша.
– Да, малката наука обяснява всичко. Останалото са глупави суеверия.
– И смятате, че така ще е по-лесно да се приеме божественото? – попита Юри и очилцата му отразиха светлината. – Ако нарека тези чудеса „съзиданието в сърцето на света“, това ще помогне ли? И аз съм изучавал теорията на Гриша.
Погледът на Зоя беше леден.
– Нямам намерение да споря за теология с една дръжка на метла.
Юри се облегна назад с блажено изражение.
– Светците се връщат в Равка и Беззвездният ще е сред тях.
– Тъмнейший е мъртъв – каза Женя уж спокойно, но на Николай не убягнаха побелелите кокалчета на ръцете ѝ. – Видях как трупът му изгоря.
Юри хвърли притеснен поглед към Давид и добави:
– Някои вярват, че Тъмнейший не е умрял в Долината, а просто чака възможност да се завърне.
– Аз също бях там, приятел – каза Зоя. – С очите си видях как изгоря на пепел върху погребална клада, подпалена от огнетворци.
Монахът затвори за миг очи, сякаш сам се призоваваше към търпение.