– Да. Несъмнено. Онова е било неговото мъченичество и тялото му е загинало. Но силата на Тъмнейший беше изключителна, древна. Може и да си е отишла заедно с него, но може още да живее заедно с духа му.
Зоя стисна устни и скръсти зиморничаво ръце пред гърдите си. Колкото до Николай, казаното от монаха не му допадаше никак. Частица от онази древна сила живееше в собственото му тяло и ако можеше да се съди по снощния инцидент, от ден на ден ставаше по-силна.
– И смяташ, че всички тези инциденти, тези така наречени чудеса, са свързани някак с Тъмнейший? – попита той.
– Не! – възкликна монахът и се наведе още по-напред. Брадичката му всеки момент щеше да се чукне в масата. – Знам, че са свързани с него! – Стана и махна към картата зад тях. – Може ли? – Огледа се и взе да крачи бързо насам-натам, расото му се вееше като крилете на умопомрачена птица.
– Така ли изглеждат дяконите на Тъмнейший? – прошепна Зоя. – Ако не бяхме изгорили трупа му, сега щеше да се обръща в гроба.
– Аха! – възкликна Юри, намерил малки флагчета, които можеха да се забождат в картите. Обработената кожа беше надупчена при планирането на прежни военни кампании. – Земетресението в Райевост, статуята в Цемна, смирновият покрив в Аркеск, кървящите стени в Удова, розите в Адена. – Изреждаше предполагаемите чудеса и ги отбелязваше с флагчета върху картата. Приключи и отстъпи назад. – Започнаха тук, по крайбрежията, в планините и по границите, зачестяваха и се придвижваха навътре към…
– Долината – каза Николай.
Моделът бе ясно различим, като звезден взрив с център право в Безморие.
– Светци – прошепна Зоя.
– Там ли… – започна Женя.
– Да – каза Николай, макар да не помнеше много от последното сражение.
По онова време чудовището вече бе станало негов спътник и двамата се бореха за контрол над общото си съзнание. Тогава Николай печелеше битката много по-често от сега. Задълго оставаше с ясен ум, дори когато тялото му се трансформираше, потърсил бе помощ от Алина. Дори се бе опитал да подпомогне армията в онзи последен сблъсък.
Чудесата определено се придвижваха навътре към центъра, към мястото, където преди се намираше Долината на смъртната сянка и където Тъмнейший беше дал последен отпор – изправил се бе пред Алина Старкова и беше погинал от нейната ръка. Победа. Така поне изглеждаше навремето – обединена страна, най-сетне мир, а самият Николай внезапно и напълно пречистен от демона, който го беше терзал. Повярвал бе, че мракът в него е изчезнал със смъртта на Тъмнейший. Повярвал бе, че войната е свършила.
Ала демонът се бе появил отново. Или е бил с него през цялото време, дебнел е в кошмарите му и е чакал своя момент? Или нещо го е събудило?
Николай гледаше флагчетата, забодени в картата. Наистина ли имаше модел, или Юри виждаше каквото искаше да види? И дали този на вид умопобъркан, но безобиден фанатик не играеше някаква по-дълбока игра?
– Ще прощаваш, Юри – каза царят. – Но твоята цел е равкийската църква да канонизира Тъмнейший. Затова ли се опитваш да свържеш тези събития с Беззвездния?
– Нямам причина да лъжа – каза Юри. – Само преди няколко дни в Долината се е появил знак, езеро от черна скала, слънце в затъмнение.
Зоя изпръхтя негодуващо.
– Геоложка аномалия.
Юри ръгна с костелив пръст картата.
– Това място не е обикновено. Да, тук Тъмнейший е срещнал своята гибел, но има и друго. Точно тук той е разкъсал света преди време и се е появила Долината. Това е място на древна сила.
– Откъде знаеш, че точно там се е случило? – повиши глас Зоя и махна с раздразнение.
– Знам, защото именно това изучавах в попската гвардия. Пише го в текстовете.
– Кои текстове? – попита тя и Николай се зачуди дали Зоя не подвежда съзнателно монаха.
– „Книгата на Альоша.“ „Сикурийските псалми.“ А в „Истории на светците“ дори има илюстрация.
– В една детска книжка?
– Било е свещено място – настоя той. – Там Свети Феликс е бил пронизан от ябълковия клон, древно място на изцеление и велика сила, където хората са ходели да се пречистят.
Николай изправи гръб.
– Да се пречистят от какво?
Юри отвори уста, после бързо я захлопна.
– Неправилно се изразих…
– А, не – каза Толя. – Няма грешка. Говори за обисбая. Нали така, младеж?
– Аз… такова…
– Неприятно ми е да призная невежеството си – каза Николай. – Много по-забавно е хората сами да го установят. Но както точно е това обис… баячество?
– Нямам представа – каза Зоя.
Женя сви рамене и дори Давид поклати глава.
За изненада на Николай обяснението дойде от Тамар.
– Обисбая – каза тя. – Ритуалът на горящия шип. Знаете ли как е била създадена попската гвардия?