– Благодаря ти, Юри. Много ни помогна.
Монахът се изправи бавно.
– Така ли? Тогава ще се включите ли в петицията ни, Ваше Величество? Аппарат не би могъл да пренебрегне гласа на царя. Ако вие лично го помолите да…
– Ще си помисля, Юри. Аргументите ти са интригуващи. Засега ще те ескортират до покоите ти.
– Значи още съм затворник?
– Ти си ценен гост и искам да си на мое разположение по всяко време. Ще се опитам да ти осигуря достъп до материали за четене.
Юри застина, сякаш не беше сигурен, че го е чул правилно.
– Моите… книги?
– Може би.
– Това би било… Не, трябва да се върна при следовниците си пред града. Не може да ме държите…
– Ще се върнеш. Но преди това ще ни погостуваш още малко. Докато ние обмисляме достойнствата на каузата ти.
Юри вдигна брадичка.
– За Беззвездния съм готов да чакам и цяла вечност. Но не си играйте с мен, Ваше Величество. Не дойдох в столицата да ми се подиграват и да си играят с мен на примък-отмък.
– Примък – да, отмък – не – каза Николай. – От отмъка се отказах още на младини.
Зоя завъртя очи, а Толя изведе Юри от залата и го предаде в ръцете на двама дворцови стражи.
Николай стана, отиде при картата и се вгледа отново във флагчетата. Сега, когато монахът си беше тръгнал, мълчанието в залата тежеше, сякаш се е появило неканено присъствие, древно и безименно.
– Момчето е лудо за връзване – каза Зоя.
– Дълбоко вярва в каузата си – каза Толя. – Не е същото.
– Предпочитам някой дълбоко вярващ пред човек като Аппарат – добави Женя.
– Какви ги говориш? – ахна Зоя. – Та той почита един тиранин, убиец, същия, който те подложи на изтезания.
Женя въздъхна.
– Можем ли да го виним, че силата на Тъмнейший го е привлякла? Същото се случи и с всички нас.
– По онова време не знаехме какво представлява той в действителност.
– Сериозно? – Женя нагласи превръзката на окото си. – Юри е уплашено момче, което търси нещо голямо, което да придаде смисъл на живота му. Такива като него с лопата да ги ринеш в Равка.
– Точно това ме тревожи.
Толя седна до сестра си и двамата се спогледаха. Точно сега нямаха право на тайни, помисли си Николай.
– Какво има?
Толя размърда широките си плещи.
– Може и да има нещо вярно в историята на Юри. Попската гвардия невинаги е била сбирщина лакеи, които се кланят на Аппарат. Били са свещени воини на служба при короната. Като бях малък, мечтаех да стана един от тях.
– И какво те спря? – попита Николай.
Не беше изненадан. Двамата с Толя бяха отгледани от църквата и Николай ясно си даваше сметка, че ако Алина Старкова не го беше благословила за цар, близнаците никога не биха му се заклели във вярност.
– На мен не ми позволиха да вляза в ордена – каза Тамар. – Защото съм жена.
Толя кимна.
– А аз реших, че не държа да вляза в свещен орден, който твърди, че търси воини, а отказва на боец като Тамар.
Тамар отпусна ръце върху брадвичките си.
– Светците са имали друг план за нас.
– Ами да – каза Николай. – Чудя се какво са планирали светците сега. Зоя, когато съм се измъкнал от имението на херцог Радимов в Иветс, вие къде ме намерихте?
– В една ферма за гъски на пътя за Варена.
Николай забоде пръст на картата.
– На североизток от имението. Но когато се измъквам от двореца, винаги поемам на северозапад. Всеки път тръгвам в същата посока и стигам малко по-далече. Ами ако демонът се стреми към онова място в Долината? Ако и той иска да се освободи от мен, както аз искам да се освободя от него?
– Или набедените чудеса са чисто и просто план да те отдалечат от двореца? – възрази Зоя.
– Къде, в Долината? Защо?
Зоя вдигна ръце.
– Не знам.
– Чудесата започнаха, когато демонът в мен се събуди. Това може да е свързано със силите на Тъмнейший, също толкова вероятно е Юри да дрънка глупости, но този модел е безспорен. Нещо се случва и е свързано с това конкретно място в Долината на смъртната сянка.
– Опасно е да напускаш двореца… – възрази Зоя.
– Вече навсякъде е опасно за мен, в двореца включително. – Беше го доказал лично снощи. – Женя ще ми приготви по-силен тоник. Давид ще изкове по-здрави вериги. Отивам на поклонение.
– В някаква мистична трънлива гора? – възкликна Зоя. – Дори да е съществувала някога, Долината заличи всичко там. Нищо не е останало.
Толя произнесе някакъв дълъг стих, от който Николай различи само няколко думи. След това гигантът каза:
– „Изгубената вяра е корените на забравена гора, която чака да разцъфне отново.“
Зоя присви очи.
– Разбрахме се да не рецитираш поезия по време на съвещанията.
– Това е църковноравкийски – възрази Толя. – От „Книгата на Альоша“, което щеше да знаеш, ако ходеше на църква.