– Никой не пострада.
– Да, за твой късмет. Това е много деликатна работа. Като нищо някой е можел да изпадне в кома.
Момичето застина под виещия вятър.
– Ти пък откъде знаеш?
Но Нина вече имаше историйка наум. В тази страна гришанската сила беше равносилна на смъртна присъда или на нещо още по-лошо.
– Сестра ми беше Гриша – излъга тя.
– И какво… какво стана с нея?
– Не нещо, за което да си приказваме посред буря.
Момичето стисна юмруци. Светци, наистина беше висока тази момичка – но не едра, а с изящната снага и дългите атлетични крайници на танцьорка.
– Не трябва да казваш на никого за мен. Ще ме убият.
– Няма да те нараня и няма до позволя друг да те нарани – каза Нина. Момичето все така я гледаше със страх. Вятърът набра сила, виеше и бръснеше. – Но всичко това ще е без значение, ако и двете умрем тук.
Високото момиче я погледна, сякаш наистина показваше симптоми на някаква снежна лудост.
– Не ставай смешна.
– Твърдиш, че ще намериш пътя през това нещо?
– Не – каза високата и потупа коня си по хълбока. – Но Хелмут ще се справи. Наблизо има ловна хижа. – А сетне отново се поколеба. Нина знаеше какви мисли се въртят в главата ѝ.
– Чудиш се дали да не ме зарежеш тук, на милостта на бурята – каза тя. Момичето отклони виновато поглед. Значи имаше нещо безмилостно в себе си, добре. Още една причина Нина да я хареса. – Сигурно няма да оцелея. Но може и да извадя късмет. И тогава непременно ще разкажа на първия срещнат за сърцеломката, която живее тайно сред жените от Извора.
– Не съм Гриша!
– Е, значи си забележителна имитаторка тогава.
Момичето прокара ръка по гривата на коня си.
– Можеш ли да яздиш?
– Ако се налага.
– Или ще яздиш, или направо лягай да спиш в снега.
– Мога да яздя.
Момичето се метна на седлото с едничко изящно движение. Протегна ръка на Нина и я издърпа на гърба на добичето.
– Обичаш да си хапваш, като гледам – изпръхтя момичето.
– При всяка възможност.
Нина хвана младата жена през кръста и конят ги понесе на бавен ход през растящите снежни преспи.
– Може да те набият с камшик, задето използваш тези команди, впрочем – каза момичето. – „Дйел коменден.“ Само дрюскеле имат право да ги използват, иначе се смята за богохулство.
– Тази вечер ще кажа една молитва отгоре.
– Е, откъде знаеш тези команди?
Още лъжи.
– Едно момче от нашия град служеше в ордена.
– Как се казва?
Нина се върна мислено към битката в Ледения палат.
– Ларс. Чу се, че загинал наскоро.
„И прав му път.“ Беше я хванал със специалния си бич и я бе повалил на колене, преди Каз Брекер да го навести.
Белият свят сякаш нямаше край, замръзнал и монотонен. Сега, когато седеше неподвижно на конския гръб, Нина усети студа чак до костите си, усети как тежестта му я притиска. Вече започваше да се пита дали момичето знае къде отива, когато различи тъмен силует в еднообразната белота. Конят спря и момичето се хлъзна от седлото.
Нина се смъкна на свой ред. Краката я боляха, бяха вкочанени. Заведоха Хелмут под един навес до хижичката. Прозорците светеха, чуваха се силни гласове.
– Явно идеята не е хрумнала само на нас – подхвърли момичето.
После уви юздите около ръката си и свали едната си ръкавица да погали коня по носа.
– Не подозирах, че толкова хора знаят за това място. Сигурно са мъже, останали тук да изчакат бурята. По-добре да не влизаме.
Нина се замисли.
– Имаш ли пола в дисагите?
Момичето дръпна някакъв колан на кръста си и палтото ѝ се смъкна в нещо като пола над панталоните. Впечатляващо, помисли си Нина.
– Какви други номера криеш в ръкава си? Или в полите, както сме го подкарали?
Усмивка прекоси лицето на момичката.
– Имам си няколко.
Вратата на хижата се отвори рязко и светлината очерта силует на мъж с пушка в ръце.
– Кой е там?
– Остави на мен – прошепна Нина, после викна с цяло гърло: – О, слава на небесата! Бояхме се, че хижата ще е празна. Побързай, Ингер!
– Ингер? Сериозно? – измърмори момичето.
Нина тръгна с бърза крачка към вратата, нищо че онзи беше насочил пушка към нея – надяваше се, че мъжът не е достатъчно пиян или уплашен да стреля по невъоръжено момиче. Добре де, по момиче, което изглежда невъоръжено.
Изкачи стъпалата и се усмихна на едрия мъж. Чуваше как високата влачи крака след нея.
– Слава на Дйел, че намерихме подслон за през нощта.
Надникна над рамото му в хижата. Стаята беше пълна с мъже, десетина и повече, всичките наобиколили огъня. Напрежение стегна стомаха ѝ. Точно в този момент не би имала нищо против хижата да беше пълна с дрюскеле, които не пиеха и имаха строги правила по отношение на жените. Но вече нямаше връщане назад.