– И то сред любезни господа, които да ни защитят! – добави Нина
– Кои сте вие? – попита мъжът, без да крие подозренията си.
Нина мина покрай него, сякаш си беше у дома.
– Какъв късмет извадихме, нали, Ингер? Ела да се сгреем на огъня. А ти затвори врата… – Сложи ръка на гърдите на онзи с пушката. – Прощавай, как ти беше името?
Той примигна.
– Андерс.
– Бъди така добър да затвориш вратата, Андерс.
Влязоха вътре и Нина посрещна с усмивка втренчените погледи на мъжете.
– Знаех си аз, че Дйел ще ни покаже пътя, Ингер. Пък и баща ти непременно ще възнагради щедро тези любезни господа.
За миг момичето я зяпна сащисано и Нина тъкмо реши, че представлението им е отишло по дяволите, когато „Ингер“ грейна.
– О, да! Без съмнение! Баща ми е изключително щедър, когато трябва аз да съм добре.
– Да не споменаваме, че си сгодена за най-богатия мъж в Оверют. – Нина намигна на мъжете около огъня. – Е, явно Дйел е погледнал благосклонно и на вас, господа. Тъй, кой от вас ще ни пази тази нощ?
– Да ви пази? – рече един с бухлати оранжеви вежди.
– През нощта.
– Нещо май не си добре с главата, моме…
– Вижте, бащата на Ингер наистина е щедър, но няма как да даде по десет хиляди крида на всички ви, така че ще трябва да изберете един, който да получи наградата.
– Десет хиляди крида?
– Ами май толкова беше последния път, нали? Когато замръкнахме на онова удивително място, надолу, на юг. От друга страна, тогава ти още не беше сгодена за най-богатия човек в града, значи сега наградата може да е два пъти по толкова.
– И кой е тоз жених, дето все го споменавате? – попита един с брада.
– Чували ли сте за Бернард Боле, който натрупа цяло състояние от пушена скумрия? И Ингвар Холс, който върти търговията с дървен материал от Елбйен до Исенвее? Е, Ленарт Бьорд може да сложи и двамцата в малкия си джоб.
– Ленарт Бьорд? – повтори брадатият.
– Името ми звучи познато – каза някой при огнището.
Това едва ли беше вярно, тъй като Нина току-що си беше измислила господин Бьорд.
– Аз пръв ги видях – каза едрият с пушката. – Редно е аз да взема наградата.
– Що пък да е редно? Ти просто беше най-близо до вратата!
– Не, не, не се карайте – каза Нина с учителски тон, докато мъжете се надвикваха кой да стои на пост и да ги варди през нощта. – Ленарт Бьорд ще има по нещичко за всеки от вас.
Нина и „Ингер“ се настаниха в ъгъла с гръб към стената, докато мъжете продължаваха да спорят.
– Това беше отвратително – изсъска момичето, опря лакти на коленете си и подръпна полите си върху носовете на ботушите.
– Моля?
– Изкара ни някакви тъпи слабачки. Ние сме си виновни, че мъжете не ни зачитат. Виждат в нас меки дрисли, щото така се държим.
– Че какво му е на мекото? – каза Нина, ядосана на свой ред. Беше измръзнала и изтощена, а преди броени часове беше изкопала гроба на любимия си. – А и в момента ни виждат като две големи кесии с пари вместо като две беззащитни момичета.
– Не сме беззащитни. Аз имам пушка и нож. А ти имаш онези нелепи стрелички.
– А да имаш дванайсет ръце, скрити в палтото си? Онези имат числено превъзходство.
Е, Нина сигурно би могла да се справи с всичките, но не и без да разкрие истинската си сила, а това би означавало да закопае и момичето.
– Пияни са. Щяхме да се справим.
– Не влизаш в битка, която не можеш да спечелиш – отвърна Нина с раздразнение. – Предполагам, че си тренирала тайно и никога не си имала истински боен инструктор. Силна си, но това няма да ти помогне, ако не знаеш какво да правиш.
Атлетичното момиче придърпа реверите на палтото си.
– Мразя това. Мразя как гледат на нас. Баща ми е същият. Според него жена, която иска да се бие, да ловува и да се защитава сама, е сбъркана, щото така отнема на мъжете правото да я пазят.
Нина изпръхтя.
– О, да, истинска трагедия за бедните мъжлета. Майка ти какво мисли по въпроса?
– Майка ми е идеалната съпруга, ако не броиш факта, че така и не е родила синове на баща ми. Прави каквото той ѝ каже.
Момичето въздъхна. Изведнъж се стори на Нина изтощено до смърт, унило и изгубило желание за битка. Косата му с невероятния цвят – кестеняво, червено и златно като гора наесен – се беше сплескала влажна и рошава покрай бузите му.
– Не я виня. Така стоят нещата. Тревожи се, че ще остана стара мома.
– Затова ли са те пратили в манастир насред нищото?
– Да, където няма да се забърквам в неприятности и да ги посрамвам пред приятелите им. А ти хич не се прави, че си различна. Видях как ме гледаше, когато ни помогнахте на онази поляна.