– Този път ще съм готова за него – прошепна тя в мрака, под покрива на залите, където бе живял преди Тъмнейший, в двореца, който беше съградил от нищото.
Вече не беше наивното момиче, което отчаяно и постоянно се опитва да докаже колко е ценно. Не, тя беше генерал с дълъг списък покосени врагове и още по-дълга памет.
„Страхът е феникс.“ Тези думи ѝ беше казала преди годни Лиляна, тези думи самата Зоя бе повтаряла многократно на други. „Може да изгаря хиляди пъти пред очите ти, но винаги се завръща.“ Само дето страхът беше лукс, който тя не можеше да си позволи. Нямаше да допусне страхът да направлява действията ѝ. „Може и така да е – помисли си тя, – но именно от страх избягваш упорито Николай след онази нощ в камбанарията, нали така?“ Мразеше тази своя слабост, мразеше се, задето моли Толя и Тамар да стоят наблизо, докато оковава царя към леглото вечер, задето дори в съвещателната зала е на тръни, сякаш я е страх, че погледне ли към Николай през масата, ще види как лешниковите му очи почерняват. Страхът ѝ беше безполезен, непродуктивен… нещо повече, подозираше, че чудовището би му се зарадвало много.
Когато най-сетне настъпи сутринта на отпътуването, Зоя подготви един малък сандък. За разлика от раклите, в които прислугата беше прибрала кафтана ѝ и дрехите за път, този сандък щеше да пътува заключен. Вътре бяха оковите на Николай, подсилени двойно и с нов заключващ механизъм, толкова сложен, че ѝ отне часове да го усвои. Сандъчето тежеше приятно в ръцете ѝ, но още по-приятно ѝ стана, когато Женя и Давид се появиха в покоите ѝ.
Зоя впери поглед в малкото шишенце със стъклена запушалка, което Женя ѝ връчи.
– Ще стигне ли?
– Ще стигне и ще остане – каза Женя. – Давай му по една капка преди лягане и още една, ако възникнат проблеми. Надвишиш ли дозата, като нищо ще го убиеш.
– Полезна информация. Цареубийството не е сред любимите ми престъпления.
Женя се подсмихна.
– Казваш, че никога не ти се е искало да убиеш Николай?
– О, искало ми се е. Но ако ще го убивам, държа да е буден.
Женя ѝ подаде друго шишенце, кръгло и червено.
– С това ще го будиш сутрин. Просто махаш запушалката и го слагаш под носа му.
– Какво представлява?
– Дестилат от юрда и амоняк. Бързодействащ стимулант, да речем.
– Това е доста неточно – обади се Давид. – Дестилатът използва…
Зоя вдигна ръка да го спре.
– За мен е достатъчно точно.
Женя прокара пръсти по резбования капак на сандъчето.
– Няма да е лесно за него, никак. Все едно всяка вечер се дави, а сутрин се съживява.
Зоя уви шишенцата в памучна кърпа и ги прибра внимателно в сандъчето, понечи да заключи капака, но Женя сложи ръка върху нейната.
– Новият седатив е силен – каза тя. – Но истината е, че имаме само бегла представа какво се опитваме да обуздаем с него. Зоя, трябва да бъдеш нащрек.
Това Зоя го знаеше по-добре от всички. Беше видяла отблизо ужаса, който дебнеше в тялото и ума на младия цар.
– Ти какво предлагаш?
За нейна изненада Женя каза:
– Може аз да замина вместо теб.
Давид стисна устни на черта, явно двамата го бяха обсъждали и Женя говореше сериозно. Буца затъкна гърлото на Зоя, но тя само вдигна вежда.
– Защото си много добра в близкия бой? Николай има нужда от бойци до себе си.
– Ничевие белязаха и мен, Зоя. Аз разбирам по-добре от теб притеглянето на този мрак.
Зоя поклати глава, дръпна ръката си и прибра ключа.
– Не си готова за битка като тази.
На вратата се почука, те се обърнаха и видяха Толя. Едрата му фигура запълваше касата към общото помещение.
– Каретата е готова – каза той, после извика през рамо: – А Тамар закъснява!
– Не закъснявам – каза Тамар иззад него. – Просто съпругата ми се цупи.
Зоя надникна над рамото на Толя и видя Тамар да държи ръката на Надя в опит да прогони мрачните ѝ мисли.
– Имам пълното право да се цупя – каза Надя. – Вие тръгвате. Брат ми е някъде във Фйерда, а от мен се иска да построя прототип на подводница, която не работи, за празненство, на което не ща да присъствам.
– Бързо ще се върнем – каза Тамар. – И ще ти донеса подарък, обещавам.
– Дано са нови предпазни очила – каза Надя.
– Мислех си за нещо по-романтично.
Давид се намръщи.
– Че какво е по-романтично от предпазни очила?
– Готови сме – каза Зоя и връчи сандъчето на Толя. – Женя, от теб искам редовни доклади за отговорите, които пристигат от възможните невести, и за цялостната подготовка на празненството, интересуват ме най-вече мерките за сигурност. Аз ще ти пращам съобщения по мрежата, докато сме на път.
Поколеба се. Ръцете неудържимо я сърбяха да прегърне Женя… и като никога реши да се предаде на импулса.