Усети високо вдигнатите вежди на Толя, усети и как Женя се стегна в обятията ѝ, преди да я прегърне на свой ред.
– Пази се – прошепна Зоя.
„Пази се.“ Сякаш думите бяха някакво заклинание.
– От какво да се пазя? Да не прекаля с планирането на менюто? – каза през смях Женя. Дръпна се и Зоя хем с ужас, хем с благодарност видя сълзи в кехлибареното око на младата жена. – Вярваш ли, че има лек за Николай?
– Трябва да вярвам. Равка няма да издържи още една борба за власт, още един преврат, още една война. Николай е ужасен, но само него си имаме.
– Той е добър цар – каза Женя. – А аз отблизо познавам разликата между добрия и лошия владетел. Върни ни го жив и здрав.
– Непременно – обеща Зоя, макар да не беше сигурна, че ще може да спази това обещание.
– И се пази, Зоя. Равка има нужда и от теб.
Зоя усети подозрителен гъдел в очите си и побърза да излезе от стаята, преди ситуацията да е ескалирала отвъд търпимостта ѝ.
•
Пътуваха в лукс и удобства и в компанията на множество скаути и знаменосци. Юри не излизаше от каретата, където с Толя преглеждаха стари текстове в търсене на повече информация за обисбая. Друга карета беше натъпкана с книги от библиотеките на Великия и Малкия дворец, както и с шепата текстове, които Тамар тайно бе свила от катакомбите на папската гвардия – овързани с кожа трактати, опърпани сборници с религиозни химни и дори стари книги с детски приказки, по полетата на чиито пожълтели страници се виеха нарисувани шипки и трънки, вероятна препратка към трънливата гора.
Въпреки шумните си възражения и кършенето на пръсти Юри все пак отстъпи и вместо черното расо сега носеше кафявата одежда от грубо тъкан плат на обикновен монах, което му позволяваше да пътува с тях инкогнито. Е, не се опъна повече от очакваното. Явно вярваше, че това лъкатушно пътуване към Долината на смъртната сянка има една основна, макар и тайна цел, а именно да се определи дали Беззвездния ще бъде канонизиран за светец и дали ще бъде построена църква на лобното му място.
– Но за тази цел – предупредил го бе изрично Николай – трябва да знам всичко възможно за обисбая: самия ритуал, местоположението на трънливата гора, изобщо цялата идея за очистване.
При последната дума очите на Юри грейнаха.
– Очистване – повтори той. – Завръщане към истинската религия. Вярата на хората – възстановена.
Зоя знаеше, че Николай възлага големи надежди на монаха и неговото проучване, отчаяно се надява, че това ще му помогне да се очисти от чудовището, но дори да успееха някак, оставаше въпросът къде ще му излезе краят.
– Какво ще правиш с него, след като това приключи? – беше попитала тя царя. – Народът ще въстане на секундата, ако се разбере, че искаш да канонизираш Тъмнейший. Като нищо ще избухне свещена война, а това ще предостави на Аппарат отлична възможност да оспори правата ти над трона. И ще го направи под знамето на Алина, без съмнение.
– Ще измислим някакъв компромис – каза Николай. – Ще пратим Юри на някое хубаво и отдалечено място да подготви трактат за добрите дела на Тъмнейший и ще го заринем с книги. Ще му кажем, че този въпрос трябва да се обсъди с народа. Ще го пратим на Странстващия остров да разпространи учението за Беззвездния.
– Последното твърде много звучи като изгнание.
– Ти го наричаш изгнание, а аз – продължителна ваканция.
– Аз викам да го пратим в Кетердам да обърне във вярата Каз Брекер и неговите негодяи – предложи Зоя.
Николай примижа.
– Искаш да го превърнеш в мъченик? Защото точно това ще му се случи в Кетердам – скоропостижна кончина в ръчичките на Брекер.
Царят не беше пътувал из страната от онази обиколка непосредствено след поражението на Тъмнейший – тогава Николай бе заел престола, овакантен след изгнанието на родителите му. Вместо да остане в столицата, както очакваше нобилитетът, той бе тръгнал на път, изминал бе хиляди километри неуморно. По онова време Зоя почти не го познаваше и определено не му вярваше. Разбираше, че той е единствената надежда изтерзаната им родина да оцелее, склонна бе да признае, че е показал завидна изобретателност по време на гражданската война, но Николай беше Ланцов, а баща му не беше донесъл нищо добро на Равка. По онова време нищо не подсказваше, че новият цар ще е по-добър от стария, че не е просто приказлив красавец, истинска катастрофа в зачатък.
Но Николай беше направил нещо, в което малцина се проваляха – успял бе да я изненада. Осигурил бе мир по границите на Равка, договорил бе нови заеми от Керч, подсилил бе пограничните войски, използвал бе умело флотилията, която беше събрал в битието си на капера Щормхунд, и с нейна помощ бе осуетил морските попълзновения на Фйерда. Посетил бе десетки градове, големи и малки, раздал бе храна, разговаряше с местните водачи и аристократи, използвал бе щедро вродения си чар да ги спечели на своя страна, тях, както и общественото мнение след унищожението на Долината. След като се върна в Ос Олта, създаде ново знаме с изгряващото слънце на Алина зад двуглавия орел на Ланцови, а Аппарат го короняса в новопостроения царски параклис. И Зоя усети нещо като надежда да се заражда в сърцето ѝ.