Тамар се бе върнала при църквата веднага след залез-слънце да извади труповете на кергудите и да уреди транспортирането им до столицата, където да ги проучат основно. Принципното нежелание на Толя да оскверни телата на паднали в бой войници лесно отстъпи пред спомена за засадата, а Николай нямаше никакви притеснения по въпроса. Личната му стража едва не бе отвлечена. Зоя също. Пък и някъде дълбоко в себе си той си оставаше капер. Щом шуаните искаха да водят такава война, така им се пада. Каквото посееш, това ще пожънеш.
Задачата на Толя бе да следи неотклонно монаха, в случай че на Юри му хрумне да прати съобщение до последователите си за случилото се. Той седеше на пода пред камината и още изглеждаше потресен. Толя и Тамар играеха шах на една ниска масичка, а Зоя бе приседнала на перваза на прозореца, сякаш на свой ред можеше да полети.
Николай затвори вратата след себе си. Не знаеше как да започне. Мислеше си за тялото на шуанския войник, разрязано на масата за аутопсии. Чел беше такива доклади, виждал бе подробните рисунки на фабрикатори и корпоралки. Така ли трябваше да се подходи и към неговия проблем? Някой трябваше да го отвори и да го разглоби на отделните му части? „Аз бих го направил с радост – помисли си той. – Ако това нещо можеше да бъде изолирано и изрязано като тумор, веднага лягам на операционната маса. Даже сам бих насочвал ръката със скалпела.“
Но с чудовището нямаше да се справят толкова лесно.
Юри заговори пръв:
– Той ти е направил това, нали?
– Да – отговори простичко Николай.
Мислил бе какви лъжи да забърка, с какво да утоли страха и любопитството на монаха. Но накрая стигна до извода, че истината – или поне частичната истина – ще е най-полезна. Юри искаше да вярва в светци, а светците ставаха такива чрез мъченичество.
Ала сега, когато моментът да говори бе настъпил, Николай нямаше желание да разкаже историята. Не искаше тази история да е негова. Смятал бе, че войната е останала в миналото, но явно е грешал.
Взе бутилка с ракия от шкафа, придърпа си стол пред камината и седна с изпружени крака. Обичаше да седи така, спокоен, самоуверен. Семо дето сега не се получаваше.
– По време на войната – каза той и свали ръкавиците си – Тъмнейший ме залови. Ти със сигурност си чувал, че твоят Беззвезден светец ме е изтезавал, нали?
Юри впери очи в мрежата от черни жилки по пръстите и кокалчетата на ръцете му.
– Корол Резни – тихо каза той. – Белязания цар. Чувал съм да говорят за това.
– И си решил, че е класическа царска пропаганда? Кампания за очерняне на един паднал герой?
Юри се изкашля.
– Ами…
– Я ми подай ракията – каза Зоя. – Толкова глупост на трезва глава ми идва нанагорно.
Николай си наля, преди да ѝ подаде бутилката. Знаеше обаче, че подигравките няма да му послужат. Нали уж истината освобождавала? Ставало ти по-леко на душата? Неговият опит показваше, че истината е като билков чай – нещо, което добронамерените хора ти препоръчват, когато всички други възможности са се изчерпали.
– Тъмнейший имаше талант да ти вгорчава живота – продължи той. – Знаеше, че няма да ме пречупи с болка или пленничество. Затова използва силата си да ме зарази със своя жив мрак. Наказание, задето помогнах на Призоваващата слънцето да му избяга. Превърнах се във… и аз не знам в какво точно. Отчасти човек, отчасти чудовище. Копнеех за човешка плът. Копнежът бе толкова силен, че едва не изгубих ума си. Едва. Запазих достатъчно контрол да потискам импулсите на чудовището и дори се изправих срещу Тъмнейший в Долината.
По онова време Николай не знаеше дали изобщо има смисъл да се съпротивява, дали някога пак ще върне предишния си вид. Дори не знаеше дали Тъмнейший може да бъде убит. Но Алина бе успяла с помощта на сенчест меч, пропит със силата и кръвта на самия Тъмнейший.
– Преди да загине, Призоваващата слънцето уби Тъмнейший и мракът в мен умря заедно с него. – Николай отпи щедра глътка от ракията. – Или така поне си мислех тогава. – Пропаднал бе към земята и щеше да се размаже на пихтия, ако Зоя не бе призовала ветрове да смекчат удара, както го беше направила и днес. – Преди няколко месеца започнаха да ми се случват случки насън. Нещо поемаше контрол над тялото ми. Има нощи, когато спя що-годе нормално. Така де, само мързеливите монарси се радват на спокоен сън. Но в други се превръщам в чудовище. И тогава звярът ме контролира напълно.