Взе ръката ѝ в своята и притисна устни към кокалчетата ѝ.
– Моя безмилостна Зоя, аз лично ще заредя пистолета.
13
Нина
НИНА И ХАНЕ СЕ РЕДУВАХА ДА ДРЕМВАТ с по едно отворено око, сгушили се една в друга, уж спят дълбоко, охранявани от своите „пазачи“. Усетеха ли, че изтощението ги надвива, започваха да си задават въпроси – любим сладкиш, любима книга, любимо хоби. Така Нина научи, че Хане обича кифлички с ванилов крем, тайно харесва мрачните кетердамски романчета – колкото по-кървави, толкова по-добре, макар че преводи се откриваха трудно, – както и че обича да… шие.
– Да шиеш? – прошепна невярващо Нина, спомнила си как Хане се появи с коня си на полянката предната вечер с насочена пушка. – Мислех, че обичаш лова, побоищата и… – Смръщи нос. – Знам ли, природата.
– Шиенето е полезно умение – премина в отбрана Хане. – Кой е кърпил чорапите на съпруга ти?
– Е, аз, разбира се – излъга Нина. Елементарните шев и кройка бяха включени във войнишката подготовка, но Нина така и не се научи да държи игла. Просто си ходеше с дупки на чорапите. – Но не ми беше приятно. Изворната майка сигурно одобрява това ти умение.
Хане облегна глава на стената. Косата ѝ беше изсъхнала и се спускаше на гъсти кестеняви вълни с розов оттенък.
– Би трябвало, нали? Обаче бродерията е за благородните дами, а кърпенето на чорапи – за прислугата. Същото явно важи за плетенето и бъркането на сладкиши и курабийки.
– Можеш да печеш сладкиши? – каза Нина. – Сега вече те слушам внимателно.
На сутринта Нина дари със слънчева усмивка мъжете в хижата и настоя непременно да се обадят на Ленарт Бьорд на минаване през Оверют.
– Че що да не дойдем с вас още сега? – попита брадатият.
– О, би било чудесно – каза през зъби Нина.
За нейна изненада Хане се включи на секундата:
– Не ви помолихме, защото ще спрем за покаяние при жените от Извора. Но идеята ви е чудесна! Доколкото знам, сестрите с радост извършват скада на всички посетители от мъжки пол срещу съвсем дребна такса.
Нина беше чела за така наречения скад. Неприятен ритуал и белег за истинско мъжество сред фйерданите, нерядко равносилен на смъртна присъда, уви. Включваше клетва за тримесечно целомъдрие и ритуално очистване с вар.
Брадатият пребледня.
– Ще ви придружим до първите къщи на Гяфвале, но после си имаме задължения… ъъм… другаде.
– Да – каза онзи с бухлатите вежди. – Много задължения.
– Как да намерим къщата на Ленарт Бьорд? – попита друг, докато излизаха от хижата.
Дебел сняг покриваше земята, коричката му се топеше бавно под лъчите на утринното слънце. Свирепият вятър бе утихнал почти напълно, явно уморен от нощните си напъни.
– Тръгвате към централния площад на Оверют – каза Нина. – Неговата къща е най-голямата на булеварда.
– С най-островърхия покрив – добави Хане. – Няма начин да я сбъркате.
– Това ли е конят ви? – каза онзи. – Къде е страничното седло?
– Сигурно е паднало в бурята – каза Нина. Пак добре, че Хане яздеше без седло и не се налагаше да обясняват защо конят е оседлан по мъжки. – Ще вървим пеша до Гяфвале.
Щом се отдалечиха достатъчно от хижата, яхнаха коня.
– Скад? – попита Нина, сложи ръце на тънкото кръстче на Хане, бедрата им се опираха върху хълбоците на добичето.
Хане хвърли поглед през рамо с изненадващо самодоволно усмивчица.
– Религиозното ми образование все трябва да послужи за нещо.
Поеха към бивака и сега, когато снегът бе спрял, лесно различиха жълтия флаг върху палатката на Адрик.
Той им помаха. Нина знаеше, че Адрик искрено се радва на появата ѝ, нищо че се направи на адски възмутен заради панталоните на Хане.
– Мислех, че поне земците не се впечатляват от тези неща – измърмори високата.
– Съпругата му е земка. Той е келец и се тревожи защо си излязла сама. Всъщност… ти накъде беше тръгнала снощи?
Хане вдигна лице към небето и затвори очи.
– Просто имах нужда да пояздя. Най-хубаво е, когато времето се обръща. Тогава навън няма жива душа.
– Няма ли да си имаш неприятности в манастира?
– Писах се доброволка да донеса прясна вода. Изворната майка ще си отдъхне, че се прибирам жива и здрава. Така де, представи си какво би било да обяснява на баща ми, че щерка му е загинала посред буря.