– Ами приятелките ти? Те защо не дойдоха с теб?
Хане не откъсваше поглед от белия хоризонт.
– За тях това е игра. Детински маскарад, дребно предизвикателство към правилата. За мен… – Тя вдигна рамене.
За нея бе въпрос на оцеляване. Нещо самотно имаше в Хане. Това Нина не го разбираше. Самата тя обичаше шумните компании, врявата на пълната стая. Но за момиче като Хане? Какво ли е за нея да бъде затворена в манастира под зоркото око на сестрите, да се обучава по цял ден за благочестива фйерданска жена? Ужас направо. От друга страна, присъствието на Хане в манастира можеше да се окаже добър източник на информация за фабриката. Да, момичето беше обикновена послушница, но сигурно знаеше това-онова за посещенията на сестрите в планината.
– Да продължим заедно още малко? – каза ѝ Нина, след като се качи на своя кон.
Хане май нямаше търпение да пришпори животното си, но и едва ли бе склонна да обиди Нина, като се има предвид колко много зависеше от нейното мълчание.
– Хайде – настоя кротко Нина. – Мъничко само.
Поеха с умерен ход, Адрик ги следваше с шейната.
– Ти на колко години си всъщност? – попита Нина.
Хане стисна зъби, профилът ѝ се очертаваше ясно на ярката белота.
– На деветнайсет. И – да, стара съм за послушница.
Значи Нина е била права – двете бяха кажи-речи на една възраст.
– Не искаш да ставаш сестра – каза тя и Хане тръсна глава отривисто. – Но не можеш и вкъщи да се върнеш. – Нов отрицателен жест. – Тогава какво ти остава?
Хане мълчеше, забила поглед в снега. Или не искаше да говори, или смяташе, че вече е казала твърде много.
Нина я стрелна с кос поглед.
– На бас, че нямаш търпение да пояздиш още малко, преди да се прибереш.
– Толкова ли е очевидно?
– Ми да, личи си. Зяпаш хоризонта, стискаш юздите. – Нина се поколеба, после добави: – Добрата актьорска игра си има номер. За да е правдоподобна лъжата, трябва поне мъничко да ѝ повярваш. И това започва с тялото. Ако искаш да убедиш някого в нещо, започваш с начина, по който се движи тялото ти. То разказва историята, преди още да си отворила уста.
– И каква е моята история?
– Сигурна ли си, че искаш да ти отговоря? – Едно беше да видиш истината за някого. И друго да му я кажеш в очите.
– Да, давай – каза Хане, но ръцете ѝ все така стискаха юздите твърде силно.
– Ти си силна, но се боиш, че другите ще го видят, затова се изгърбваш, правиш се на по-дребна. Свободна си само когато никой не те гледа. Тогава обаче… – Пресегна се и я потупа по бедрото. – Тогава си великолепна.
Хане я стрелна с поглед изпод вежди.
– Зная как изглеждам.
„Сериозно?“ Нина лесно би могла да ѝ каже, че ако се появи в Ос Олта с високия си ръст, с тази невероятна, напоена с ягодов сироп коса и очи като медни монети, стотици равкийски царедворци ще се наредят на опашка да възхваляват в рими красотата ѝ. И Нина ще е сред първите. Но това би породило доста въпроси.
Все нещичко би могла да ѝ каже за повдигане на духа.
– На никого няма да кажа каква си.
– Защо? Ще ти дадат голяма награда. Информацията за Гриша струва колкото теглото му в сребро. Защо би скрила тайната ми? От доброта?
„Не става въпрос за доброта. Опитвам се да спечеля доверието ти. Но ако зависи от мен, никога не бих те осъдила на смърт.“
– Защото се притече да ми спасиш живота, вместо да пришпориш коня си в обратната посока – каза Нина и след кратка пауза скочи в дълбокото: – И защото не вярвам, че гришанската сила те прави лош човек.
– Тя е грях – изсъска Хане. – Отрова. Ако можех да се отърва от нея, отдавна да съм го направила.
– Разбирам – каза Нина, макар възраженията да се трупаха в главата ѝ. – Но не можеш. Значи остава да решиш дали да се мразиш и да рискуваш някой да те разкрие, или да приемеш силата си и да я държиш под контрол.
„Или просто да се махнеш от тази забравена от светците страна.“
– Ами ако… ами ако така стане по-голяма… силата?
– Не мисля, че става така – каза Нина. – Знам обаче, че ако не използват силата си, гришаните рано или късно се разболяват.
Хане преглътна.
– Харесва ми да я използвам. Всеки път се отвращавам от себе си, но пак искам да посегна към нея.
– Има хора, които вярват – каза Нина предпазливо, – че този талант е дар от Дйел, а не е някакво проклятие.
– Това са приказки на еретици и неверници.
Нина не отговори и след малко Хане попита:
– Така и не каза какво е станало със сестра ти?
– Научи се да контролира силата си и сега е щастлива. Живее близо до равкийската граница с красивия си съпруг.