Както можеше да се очаква, Адрик възрази срещу този план.
– По-добре ще е да използваме времето си тук, за да съберем информация из околните градчета – оплака се той. – Фйерда замисля нещо. Да, с наша помощ хората ни биха могли да спрат някой фургон или товар, а дори и да съсипят изцяло фабриката, но това няма да стане, ако фйерданите ни надушат и преместят производството. Нямаш представа колко е лесно да издъниш прикритието си, Нина. Това е опасна игра.
Идеше ѝ да се разкрещи. Беше шпионирала по заръка на Зоя Назяленска на Странстващия остров. Цяла година беше изкарала сама в Кетердам под опеката на Каз Брекер. Вмъкнала се бе в Ледения палат, предрешена като момиче от Менажерията. Да, тази мисия беше нова за нея, но много пъти бе участвала в игра с високи залози.
– Ще се справя, Адрик – каза тя уж спокойно. – Знаеш, че момичето е най-ценният ни актив в момента. Не е нужно да чакаме „нашите хора“. И сами можем да разберем какво се случва във фабриката.
– Ти колко знаеш за това момиче?
– Знам, че е Гриша и че е нещастна. Нима задачата ни тук не е да спасяваме хора като нея?
– Ако правилно съм разбрал, тя не иска да я спасяваме.
– Може пък да променя мнението ѝ. А междувременно ще се сдобия с достъп до останалата част от манастира. – Нина и Леони бяха настанени в стая до кухните встрани от другите сгради и спалните помещения. – Изворните деви са единствените местни, на които е разрешено да ходят във фабриката. Току-виж съм измислила как да влезем там.
– Нищо няма да правиш без мое изрично позволение – каза Адрик. – А и първо ще трябва да преметнеш някак изворната майка.
Нина остави Адрик и Леони в конюшнята, прекоси вътрешния двор и влезе в параклиса през тежката дървена врата с красива резба на преплетени клонки от ясен. Сладкото ухание на дърво я обгърна и тя спря за миг, колкото очите ѝ да се нагодят към сумрака. В параклиса беше студено, няколко фенера и тънки снопове слънчева светлина от тесните прозорци високо в стените огряваха смътно пейките за богомолците. Олтар нямаше, нито рисувани изображения на светци. Вместо това древно дърво се издигаше в предната част на параклиса и корените му се протягаха към първия ред пейки. Ясенът на Дйел, подхранван от Извора.
„Чии молитви стигат до теб? – зачуди се Нина. – Чии думи чуваш – на войниците, или на фйерданските Гриша, заключени в килиите на Ярл Брум?“ Шепотът в главата ѝ сякаш въздъхна. Със съжаление? С копнеж? Не можеше да прецени. Нина приглади полите си и забърза между пейките към кабинета на изворната майка.
– Енке Яндерсдат – каза възрастната жена, щом Нина влезе. „Енке“ беше почтителното обръщение към вдовица. – Хане казва, че си готова да преподаваш уроци по земски. Дано си даваш сметка, че манастирът не може да си позволи никакви такси за обучение.
Хане не продума, облечена със спретната светлосиня престилка и чиста бяла блуза, забила поглед в глупавите си меки пантофи. Прекрасната ѝ коса беше сплетена на стегнати плитки и увита около главата като корона. Униформата не ѝ отиваше. Нина буквално я засърбяха пръстите да измъкне фибите, да разплете глупавите плитки и да разпусне този червеникав водопад.
– Разбирам – каза тя. – Не искам заплащане, а само да ни приютите още известно време в гостоприемния си дом, както и да заемете медна тенджера на работодателите ми, ако имате такава.
Леони смяташе, че ще може да продължи с експериментите си, без да се изложи на опасност сега, когато знаеше с какво си има работа, но медните съдинки щяха да я улеснят.
– Много щедро предложение – каза изворната майка, стиснала подозрително устни.
– Хванахте ме – каза Нина и видя как очите на Хане се разширяват.
Светци, ако момичето смяташе и занапред да живее в тази ужасна страна, трябваше да усвои поне в някаква степен изкуството на измамата. Да изкара година стаж в Кетердам, примерно. Не я бяха хванали в нищо, но изворната майка очевидно смяташе, че Нина има някаква скрита цел, и точно това щеше да ѝ даде тя.
– Истината е, че не мога вечно да бъда водач. Работата е трудна и рано или късно трябва да си потърся друго занятие, с което да си изкарвам прехраната.
– В ордена не наемаме външни…
– Да, да, естествено, разбирам. Но една препоръка от изворната майка на Гяфвале би ми послужила добре пред други фйердани, които търсят учителка за децата си.
Изворната майка вдигна брадичка, видимо поласкана. Само дето не замърка. Суетата явно не беше чужда и на най-благочестивите.