– Е, да. Сигурно си права. Нека видим как ще потръгнат нещата с нашата Хане. Вижда ми се малко късно тепърва да учи нов език, но пък е добре, че проявява интерес към нещо друго, освен езда из горите.
Изворната майка ги заведе в една празна класна стая и каза, че можели да я използват до обяд.
– Това не те освобождава от другите ти задължения, Хане. На баща ти няма да му хареса, ако се превърнеш в тежест за манастира.
– Да, майко – отвърна послушно момичето.
Но щом възрастната жена тръгна към вратата, Хане я изпроводи с отровен поглед и се тръсна на един от чиновете.
– Пак добре, че се съгласи за уроците – каза Нина. – Можеше да е много по-зле.
– Смята ме за пълен провал. Неомъжена на деветнайсет, без ухажори и без призвание да се посветя на Дйел.
– Всички изворни деви ли са призвани? – попита Нина, взе парче тебешир и започна да спряга един земски глагол върху черната дъска, която покриваше стената от край до край.
– Не знам. Някои твърдят, че са имали видение. Но аз не мисля, че Дйел се интересува от момичета като мен. Ти сериозно ли смяташ да се откажеш от тази работа? Като водач?
– Не – каза Нина. Не беше свикнала да пише с тебешир и буквите излизаха криви. – Още не съм готова да се установя на едно място.
И изведнъж си даде сметка, че наистина е така. В Равка се чувстваше на тръни, като затворник. Дали същото нямаше да се повтори и другаде? Извади няколко листа от джоба си.
– Това са начални уроци по земски. Препиши ги в тетрадката си, за да личи, че вършим някаква работа, ако някой реши да погледне.
– Значи наистина ще трябва да уча земски?
– Мъничко. И не е нужно да се справяш добре – Махна към дъската. – Ще започнем с глагола „бес адава“. Вдигни ръце и стъпи стабилно – първата стойка, която научава всеки Гриша. Означава бия се.
•
Урокът продължи два часа. Нина започна така, както бе започнало собственото ѝ обучение в Малкия дворец – обясни на Хане как да използва сърцеломската си сила върху самата себе си.
– Опитвала ли си някога? – попита я Нина.
– Ами, не… не знам. Понякога, ако не мога да заспя, си мисля как сърцето ми забавя ритъма си…
Нина примижа.
– Имаш късмет, че не си припаднала.
А после я преведе през основните техники за дишане и бойни стойки. Накара Хане да забави сърцето си, после да го забърза. Спомена няколко думи за теорията на Гриша и как действат муските, а темата за юрда парем заобиколи отдалече.
– Откъде знаеш всичко това? – попита Хане. Страните ѝ се бяха зачервили от усилието, къдрици се бяха измъкнали от плитките ѝ и лепнеха по слепоочията ѝ. – Научила си всичко това от учителя на сестра си?
Нина се обърна с гръб към нея, уж да изтрие дъската, а всъщност да скрие изражението си. Май се бе поувлякла. „Нямаш представа колко е лесно да провалиш прикритието си, Нина.“ Направо чуваше напевната интонация на Адрик.
– Да – каза тя след миг. – Внимавах много. Но ти си естествен талант. Схващаш много бързо.
Това поне беше вярно. Хане подхождаше съм силата си с нетипична лекота. Но лицето ѝ беше умърлушено.
– Какво има?
– Тази дума. „Естествена.“ – Хане плъзна пръст по тетрадката си, където беше записала спрежението на глаголите. Почеркът ѝ беше трагичен. – Когато бях по-малка, татко ме водеше навсякъде със себе си. Яздехме заедно. Ходехме на лов. Противоречеше на традициите, но татко много искаше да има син, а и сигурно е смятал, че няма да ми навреди. А на мен ми харесваше искрено. Фехтовката, ездата, свободата да препуснеш в галоп. Но когато пораснах и стана време да ме представят в палата… така и не можах да се отърся от старите навици.
„И защо да го правиш?“ – помисли си Нина. Самата тя не обичаше особено конете и определено предпочиташе да не тича където и да било, освен ако не я преследват, но поне бе имала правото на избор.
Хане скръсти ръце, раменете ѝ се изгърбиха, сякаш в опит да се сгъне навътре в себе си.
– Противоестествена, така ме наричаха. Женското тяло трябва да е меко, а моето е кораво. Една дама трябва да върви с малки и изящни стъпки, а аз крача като… Бях за посмешище. – Хане вдигна поглед към тавана. – Татко обвиняваше себе си, задето съм станала такава. Не можех да пея, нито да рисувам, затова пък знаех как да одера елен или да сложа тетива на лък. Знаех как да построя убежище в буря. И само това исках – да избягам в гората и да спя под звездите.
– Това звучи… е, звучи ужасно – призна Нина. – Но иначе разбирам какво искаш да кажеш.
– Опитах да се променя. Наистина опитах. – Хане сви рамене. – Не се получи. И ако сега се проваля отново…
Погледът ѝ се изпразни и Нина се зачуди какво ли нерадостно бъдеще вижда пред себе си момичето.