На вратата се почука рязко, Зоя се отърси от мислите си и стана да отвори – на прага стояха Толя и Тамар, скрили униформите си под широки палта. Юри стоеше между тях, сериозното му лице – скрито наполовина под шал. Всички щяха да тръгнат към Долината дегизирани – палта с високи яки и грубо тъкани наметала.
– Защо никога не се дегизираме като богаташи? – оплака се Зоя, взе ужасното палто, което Тамар ѝ подаде, и го облече върху кафтана си.
– Търговец на коприна и неговата великолепна манекенка? – попита Николай.
– Да. Ако искаш, може аз да съм търговецът. А ти ще си красивата ми муза.
– Зоя, да не би да ме нарече красив?
– Всичко е част от представлението, Ваше Величество.
Той притисна ръка до сърцето си в пристъп на комично отчаяние и се обърна към другите.
– Няма да бързаме. Знаем ли изобщо къде точно отиваме? В Долината е трудно да се ориентираш.
– Следовниците на Беззвездния светец ще ни чакат – каза монахът, който само дето не танцуваше от нетърпение. – Те знаят къде е паднал. Помнят.
– Сериозно? – сопна се Зоя. – Не помня да са били там. Ако са били, щяха да помнят имената на всички загинали, а не само на безценния ви Тъмнейший.
– Сутринта ходих на сухите докове – побърза да каже Тамар. – Говори се, че на петнайсетина километра западно се е появил нов лагер.
– Казах ви – рече Юри.
Явно доловил желанието на Зоя да счупи всяка костица в тялото на монаха, Николай застана помежду им и каза:
– Тогава ще започнем оттам. Юри, ти ще стоиш с нас през цялото време и няма да говориш с поклонниците.
– Но…
– Не искам да те познаят. Не искам да познаят никого от нас. Не забравяйте какво е заложено на карта. – Сложи ръка върху рамото на Юри и добави безсрамно: – Самата душа на един народ.
Е, поне ако повърнеше, помисли си Зоя, ще е връз това ужасно палто.
На сухите докове ги чакаше сал – широк и плосък съд върху широки плъзгачи, с каквито местните прекарваха товари по пясъка. Тези стари превозни средства бяха тихи, защото всеки шум привличаше вниманието на волкрите, и евтини, защото често затъваха в Безморие. На практика салът беше платформа с платно.
Двама младши вихротворци чакаха при мачтата, нетърпеливи и нелепо млади в сините си кафтани. Беше лесна задача за абитуриентите – далече от бойните действия и добра възможност да упражнят научените чужди езици и да свикнат да изпълняват заповеди. Толя застана на носа. Зоя и Юри стояха от двете страни на Николай при кърмата. Тамар беше на пост от другата страна на монаха, в случай че му хрумнеше да помаха на съратниците си фанатици.
Зоя се беше увила в шала и следеше с поглед младите вихротворци, които насочваха с вдигнати ръце въздушните потоци към платното. Мислеше за първите си дни във Втора армия, за дълбокия страх при първия си преход през Долината, как чакаше със затаен дъх писъците на волкрите и плясъка на крилете им.
– Ще се килнем наляво, ако не внимават – промърмори на Николай тя, щом салът се юрна напред.
– Стараят се, Зоя.
„Това не е достатъчно“ – идеше ѝ да се заяде.
– Приятелите ми загинаха тук. А тези младоци дори полупразен сал не могат да прекарат през пясъците като хората.
Светци, какво не би дала да се махне оттук! Минали бяха почти три години, откакто Долината беше унищожена, но границите ѝ още се бележеха от странна тишина, зловещия покой на бойно поле, където са паднали добри войници. Стъклените салове на Тъмнейший отдавна бяха плячкосани и разглобени, но отломките им още се валяха по пясъците. Някои смятаха скършените мачти и продънените корпуси за светилища на падналите. Но други бяха отмъкнали от тях всичко що-годе ценно – дървесина, платна и каквото бе оцеляло от товара им.
Но щом навлязоха сред сивите пясъци, Зоя започна да се пита дали почтителната тишина по границите на Безморие не е била плод на въображението ѝ, дали призраците от миналото не са замъглявали взора ѝ. Защото колкото пӝ на запад отиваха, толкова повече оживяваше Долината. Навсякъде имаше олтари на Призоваващата слънцето. Паянтови дюкянчета бяха изникнали като едра шарка по пясъците. Не само дюкяни при това, а странноприемници, кръчми и параклиси, амбуланти, които продаваха всякакви лекове, парченца от костите на Алина, перли от украшението ѝ за глава, ивици от кафтана ѝ. От всичко това на Зоя ѝ се догади.