– Винаги са ни предпочитали мъртви – каза тя. – Не знаят какво да правят с жив светец.
Но Николай гледаше към хоризонта.
– Онова там какво е?
Далеч напред се виждаше някакво черно петно. Приличаше на сянка, хвърлена от тъмен облак, само дето небето беше чисто.
– Езеро? – предположи Зоя.
– Не – каза Юри. – Чудо.
Зоя сериозно се замисли дали да не го бутне през парапета.
– Ако посоча капещ чучур, и за него ще кажеш, че е чудо.
Но щом наближиха, Зоя видя, че черното петно не е воден басейн, а каменен диск, идеално кръгъл и лъскав като огледало, с диаметър повече от километър. Тук нямаше олтари на Слънчевата светица, нямаше позлатени икони с бялата коса и еленовата муска на Алина. Имаше само черни знамена с двата кръга, символизиращи слънце в затъмнение. Символът на Тъмнейший.
– Ето тук е паднал Беззвездния – прошепна Юри със страхопочитание.
Сериозно? Не беше в състояние да прецени. За нея онази битка беше спомен за виолетови пламъци и страх. Харшо кърви на земята, небесата са пълни с волкри.
– Преди столетия – продължи Юри – Беззвездния стоял на същото това място и предизвикал законите, които държат вселената в едно. Единствен той дръзнал да повтори експериментите на Иля Морозов. Единствен той погледнал звездите и поискал нещо повече.
– Дръзнал, да – каза Зоя. – И се провалил. А от провала му светът се разцепил.
– Долината на смъртната сянка – каза Николай. – Единственото място, където силата му губеше съдържанието си. Светците наистина си падат по драматичната ирония.
Зоя размаха ръка с раздразнение.
– Светците нямат нищо общо. Онова не е било божествено възмездие.
Юри я погледна умолително.
– Защо си толкова сигурна? Откъде знаеш, че Долината не е била предизвикателство, което светците са отправили на Тъмнейший?
– Ти сам го каза. Той е предизвикал законите, които държат вселената в едно, които управляват и нашата сила. Нарушил е естествения ред.
– Но кой е създал естествения ред? – настоя Юри. – Кой е отговорен за сътворението в сърцето на света?
Как завиждаше Зоя на това момче за самочувствието, за твърдите му представи, за нелепото убеждение, че болката не е случайна, че светците имат някакъв план.
– И защо трябва да е „някой“? – попита тя. – Може би просто светът така си функционира, така работи. Въпросът е, че когато Гриша прекрачат ограниченията си, винаги има цена. Тази поука я има във всичките ни митове и легенди, дори в приказките, които бабите разказват на малките дечица като теб.
Юри поклати инатливо глава.
– Черният еретик неслучайно е избрал това място. Имало е причина.
– Може да му е харесала гледката – отвърна тя.
– И все пак… – започна Николай.
Зоя сложи ръце на кръста си.
– Хайде и този.
– Такива места има из цяла Равка – продължи той спокойно. – Места, които са служили на старите богове и на новите светци, места строени, разрушавани и строени наново, защото хората упорито са се връщали там, за да отдават почитание. – Николай сви рамене. – Може би някаква сила ги е привличала към тези места.
– Да, или хубаво време и евтини строителни материали – каза Зоя, без да крие раздразнението си.
Идваше ѝ нанагорно. Скочи през парапета веднага щом салът спря.
– Гледайте Юри да не хукне нанякъде – каза Николай на близнаците, преди да скочи след нея.
– Добре дошли, приятели поклонници! – каза някакъв тип с черно расо и блажена усмивка.
– Благодарско – рече Зоя. Николай я стрелна с предупредителен поглед, на който тя категорично не обърна внимание. – Ти ли си шефът тук?
– Аз съм само един сред верните.
– И вярваш в Тъмнейший?
– В светеца без звезди. – Поклонникът посочи лъскавия черен камък. Беше съвършен, без ни едно петънце или щръбка, по-черен от най-черната нощ. – Вижте знаците за неговото завръщане.
Зоя пренебрегна ледените тръпки, полазили по гръбнака ѝ.
– И ще ми кажеш ли защо по-точно го почитате?
Мъжът се усмихна отново, видимо доволен от възможността да го удари на проповед.
– Той обичаше Равка. Искаше да ни направи силни и да ни отърве от слабите царе.
– Слабите царе – каза замислено Николай. – Звучи почти толкова неприятно, колкото слаб чай.
Но Зоя не беше в настроение за глупости.
– Обичал Равка, казваш. И какво е Равка? Кой е Равка?
– Всички ние. И селяните, и принцовете.
– Че как! А обичаше ли Тъмнейший леля ми, която загина заедно с безброй невинни хорица в Новокрибирск, за да покаже той мощта си на света?
– Остави ги на мира – прошепна Николай и сложи ръка на рамото ѝ.
Тя се отърси.
– Обичаше ли момичето, което той принуди да извърши онези убийства? А момичето, което набута в леглото на стария цар, защото така му беше изгодно, а после го обезобрази, защото дръзна да му се опъне? Или жената, която ослепи, защото отказа да му се подчинява сляпо?