Драконът в небето изрева и разгъна още гигантските си криле. Огнен фонтан изригна от устата му и се устреми право към тях.
Зоя вдигна ръце и купол от въздух ги захлупи. Пламъците се удариха в купола, стана толкова горещо, че да ти се опърлят веждите.
А после пламъците се разсипаха, драконът изврещя отново и закръжи над тях.
– Противникът очевидно ни превъзхожда – призна Николай.
– Свалете ръце – каза гротеската с хор от гласове, излизащи от стотици усти.
– След мъничко – отвърна Николай. – В момента вдигнатите ръце ми вдъхват кураж. Юри, стани, да ти се не знае, и поне се опитай да изглеждаш като боец.
– Вие не разбирате – каза Юри през сълзи.
– Това е съвсем вярно.
– Ще вдигна отново пясъците – каза Зоя. – Ако предизвикам достатъчно силна буря, тя ще ни скрие, докато отидем… някъде. Ще трябва ти да се оправяш с платната. Няма как хем да контролирам бурята, хем да насочвам сала.
– Направи го – каза Николай и плъзна поглед по такелажа.
Няколко примитивни въжета, но пък той бе оцелявал и в по-бурни води.
Откри огън, за да спечели няколко секунди на Зоя. Тя вдигна рязко ръце и пясъците на Долината – или където се намираха всъщност – се вдигнаха като вълна. Този път Зоя не се щадеше, не се прикриваше – нямаше нужда да крие действията си от поклонниците. Бурята се разрази рязко, като човек, който се буди от лош сън, внезапна стена от сила, която изтласка чудовищата и скри отстъплението на сала.
Николай прибра револверите в кобурите им, грабна въжетата и разпъна платното. Брезентът се изопна под въздушния напор и ги повлече на изток, там, където би трябвало да минава границата на Долината. Николай нямаше представа какви са тези създания, но искрено се надяваше, че силата им е закотвена към това място.
А после земята под тях се изгърби, замята се. Салът се наклони опасно към десния борд, левите плъзгачи увиснаха в празния въздух. Зоя и Юри залитнаха и паднаха, но дори по гръб Зоя не загуби концентрацията си – ветровете, които контролираше, не се поколебаха и за миг. Николай държеше здраво въжетата, опитваше да улови с тях напорите на вятъра, за да изправи сала. Но земята се мяташе като диво животно, сякаш пясъците бяха оживели.
Наклониха се още по-силно, левият плъзгач се вдигна високо във въздуха.
– Ще се обърнем! – извика Николай.
Имаше зловещото усещане, че някакъв гигант си играе с тях.
Изпопадаха на купчина. Николай веднага скочи на крака и посегна към другите двама да ги издърпа на безопасно място, преди салът да ги е захлупил. Но вместо да се преобърне, салът тупна безобидно върху левия си плъзгач, а пясъците рязко се укротиха.
Укротила се бе и Зоината буря, а без нея небето бързо се прочисти. От пясъка пред тях се появи силует, после още един и още един – цял полк от пясъчни войници. Безлики, но с униформи, изработени до най-малкия детайл. Сякаш бяха излезли от картина на древна равкийска войска, армията на Яромир Решителния, облечени в кожи и бронз, само дето всичко това беше направено от пясък. Зоя вдигна ръце и запрати силен вятър към редиците им, но воините не трепнаха, не помръднаха.
– Какви са тези?! – извика Зоя.
Войниците все така се появяваха като разплискана вълна, цяла армия, докъдето поглед стига, чак до двореца в далечината.
– Мисля, че ни показват численото си превъзходство – отвърна Николай.
– Кой ни го показва?
Пясъчните войници направиха крачка напред едновременно и звукът беше като трясък на оръдие. Зоя и Николай стояха гръб в гръб, обкръжени. До тях Юри още беше на колене, лицето му – сгърчено в маниашки възторг.
– Не знам как да се бия с това нещо – каза Зоя. Звучеше що-годе нормално, но Николай разпозна страха в гласа ѝ. – Това ли е моментът, в който умираме героично?
Драконът кръжеше над тях. Ако тези създания искаха смъртта на Николай, значи бяха избрали доста сложен начин да го убият. Явно целта беше нещо друго и дано това друго му дадеше шанс да преговаря за живота на Зоя и Юри.
– Не, това е моментът, когато царят на Равка се предава, а любовта ни, която никога не я е имало, разцъфва в балади и песни.
– Да не си посмял – тросна се Зоя.
– Дай друга идея, Назяленска. Поне един от нас трябва да оцелее. – После сниши глас: – Върни се в столицата и събери Гриша за бой.
Ако изобщо можеше да стигне до Ос Олта оттук.