Исак остана още няколко дни да закърпи дупките по покрива, които хазяинът им отказваше да поправи, а след това целуна за сбогом майка си и сестричките си и обеща да им пише често. Обу армейските си ботуши, облече кърпения шинел и пое към столицата.
Работата в двореца му хареса много, харесваше му спокойствието на Ос Олта след хаоса на войната и затрудненията у дома, приятно му беше да учи езици в свободното си време. Благодарение на парите, които пращаше на майка си, семейството му се премести в уютна къщичка с градина, където да отглеждат зеленчуци, и със светъл прозорец, където майка му да шие на слънце.
Невинаги беше лесно. Отраснал в малко градче и свикнал с армейската рутина, Исак не знаеше от кое по-напред да се плаши – от посудата със златен филигран, от накичените с бижута дами или да припада при вида на войниците от Втора армия с техните кафтани в червено, синьо и пурпурно, които се разхождаха преспокойно из парка на двореца. Но с времето посвикна, нагоди се към ритъма и изискванията на дворцовия живот. Когато Тъмнейший се опита да направи преврат, Исак вдигна оръжие в защита на Ланцови. А когато принц Николай стана цар Николай, Исак стоя мирно в новоиздигнатия параклис и гледа с гордост как коронясват неговия цар.
Дните минаваха. Исак овладя отлично шуански, земски, керчки и сулийски. Докарваше си пари отгоре като преводач за короната и въпреки предупреждението на царя разви вкус към всякакъв вид поезия.
А после го повикаха. Стоеше на пост при входа на южното крило, когато Тамар Кир-Батаар дойде да го търси. Исак се смути, притесни се. Не всеки ден те призовават пред гришанския Триумвират. Пак добре, че Зоя Назяленска още пътуваше с царя и нямаше нужда да се гърчи под презрителния ѝ поглед. Тази жена можеше да ти спаружи топките с едно вдигане на вежда.
Рядко бе ходил в Малкия дворец и никога отвъд залата със златния купол, но ето че Тамар го преведе през голямата двойна врата с емблемата на Триумвирата – наръч стрели – и нататък по лъкатушни коридори до една малка стая с множество красиви карти на Равка и света.
Там бяха Женя Сафина и Давид Костик, както и близнакът на Тамар, Толя, който беше толкова висок, че перчемът му опираше в тавана, и с когото Исак разменяше от време на време книжки с поезия. Изненада се да види двамата близнаци на едно място – поне единият винаги придружаваше царя.
– Капитан Андреев, седнете, моля – покани го Женя Сафина.
После му сервира чай, поинтересува се от здравето му, след което произнесе думите, които щяха да променят драматично живота му:
– Царят изчезна.
Историята, която му разказаха, бе повече от странна, а и той знаеше, че далеч не му казват всичко – цар Николай и командир Назяленска пътували с близнаците Батаар, но внезапно изчезнали в пясъците на Безморие. И макар близнаците да провели дискретно разследване, не открили и следа от тях.
– Още не знаем дали царят има нужда от помощта ни и дали изобщо ще сме в състояние да помогнем – каза Женя. – Знам обаче, че ако враговете на Равка научат за изчезването му, несъмнено ще се възползват от уязвимостта ни. Равкийският трон няма пряк наследник и е изключително важно никой да не разбере, че царя го няма, докато не го открием или не измислим някаква по-дългосрочна стратегия.
– Разбирам – измърмори Исак, като си мислеше за паниката, която такава новина би предизвикала сред народа на Равка.
Женя си пое дълбоко дъх.
– Работата е там, че след две седмици седемнайсет принцеси, благородни дами и богати госпожици ще пристигнат в Ос Олта с все свитите и прислугата си, всяка с надеждата да се запознае с Николай Ланцов и да стане следващата царица на Равка. Точно затова имаме нужда от теб.
– От мен?
– Да изиграеш ролята на царя.
Исак се усмихна, понеже не знаеше как иначе да реагира. Така де, не разбираше шегата, но човек трябва да бъде учтив. Само дето Женя Сафина не отвърна на усмивката му.
– Това беше резервен план, измислен от самия цар, в случай че бъде ранен или… в друга невъзможност – мило каза тя, – макар никой от нас да не подозираше, че ще се наложи толкова скоро да прибегнем към него и с толкова кратко предизвестие. Ти беше в списъка му с кандидати. На височина сте почти еднакви. Ти говориш много езици. Вярвам, че мога да те прекроя така, че да заблудиш дори стражите, които са го охранявали с години.
– Стига да седи на едно място – подхвърли Толя.