– Така е – кимна Женя. – Приликата с Николай ще е едва първото предизвикателство. Да говориш като него, да ходиш като него и така нататък… това ще зависи от теб.
– Аз… вие сериозно ли искате да мина за царя? – възкликна Исак.
Беше немислимо. Пълен абсурд.
– О, да, искаме – каза Толя, скръстил масивните си ръце. – Точно това искаме от теб.
– А не може ли да отложите празненството? Така де, не мога да избера царица вместо царя…
– Това с потенциалните невести може да се отложи – каза Тамар. – Но има други въпроси, свързани с националната сигурност, които не търпят отлагане. До нас стигна информация, че една гвардейка от Тавгарад е готова да предаде своите. Тържествата са отлична възможност, а вероятно и единствената, да осъществим контакт с нея и да научим местата на шуански военни активи от първостепенно значение.
„Тавгарад.“ Буквално се превеждаше като „онези със стоманените юмруци“ и обозначаваше елитната гвардия, която охраняваше шуанското кралско семейство. Ако член на Тавгарад наистина бе склонен на предателство, информацията можеше да се окаже безценна.
Точно тогава Тамар Кир-Батаар го погледна със златните си очи и каза:
– Твоята родина има нужда от теб.
Но не тези думи, а казаното от Женя с обезобразеното лице наклони везните:
– Както и твоят цар.
Исак се съгласи. И как иначе. Беше негов дълг като войник, а и бе лично задължен на царя, който бе сторил толкова много за него и семейството му.
И се започна – уроци по красноречие, произношение, стойка, как да сяда и да става правилно. Трябваше да се престори не просто на богат човек с благородно потекло; трябваше да се престори на цар. И не просто на цар, а на млад цар, който се е превърнал в легенда. Двамата бяха толкова различни. Николай беше самоуверен и космополитен. Единственото качество на Исак бяха езиците, а дори и това се превърна в проблем, защото той владееше шуански по-добре от царя, а земски говореше с по-слаб акцент.
Но най-странно от всичко бяха часовете, които прекарваше тук, под стъклената капандура, и се потеше в присъствието на Женя Сафина с нейното кехлибарено око и коса като слънце по залез. Исак знаеше, че за нея това е просто задача, но пак имаше чувството, че младата жена го изучава, затрупва го с вниманието си, затова никак не беше чудно, че започна да се влюбва в нея. Което си беше пълна глупост, разбира се. Женя очевидно обичаше Давид Костик, гениалния фабрикатор, който присъстваше мълчаливо на повечето им сеанси, четеше свитъци и си записваше нещо на голяма купчина листове. Но очевидният ѝ вкус към обикновени мъже правеше Женя още по-привлекателна в очите на Исак. Един от белезите по лицето ѝ издърпваше устата надолу в крайчето и Исак често се размечтаваше как я целува точно там. Но тя бързо го връщаше в реалността – ръчкаше го с пръст в рамото и му казваше да изправи гръб или да не ѝ закрива светлината.
Случваше се, докато Женя работи, другите да идват в стаичката и да му четат от книга за историята на Керч или да го изпитват за търговски маршрути. Друг път си говореха за стратегия, а той седеше там като глупаво парче глина.
– Може да го измъкнем от двореца по тъмно през тунелите – каза Тамар и развъртя една от брадвичките си, от което Исак се изпоти още повече. – А на следващата сутрин царят уж ще се върне от поклонничеството си. Всички ще решат, че просто се е отбил в имението на Киригин.
– А как ще обясним отсъствието на Зоя? – попита Толя.
Женя отстъпи крачка назад да провери докъде е стигнала с брадичката на Исак.
– Ще кажем, че е заминала за Ос Кърво – каза тя, разтърка очи и посегна към чашата с чай. – Не мога да го разбера. Никой не изчезва така.
– Е, Николай е склонен да прави невъзможни неща. Няма да му е за пръв път – каза Толя.
– Може пък да е решил, че му трябва отпуск – подхвърли Тамар.
Толя изпръхтя.
– Или на Зоя най-после ѝ е писнало от него и го е заровила под купчина пясък.
Но Женя не се засмя.
– Или е дело на Аппарат, който се е върнал към любимото си занимание – превратите.
– Ако е така – вметна Давид, – ние ще сме следващите в списъка му.
– Благодаря ти, любов моя. Това е много окуражително.
Тамар най-после спря да върти брадвичката.
– Ако беше дело на Аппарат, досега щеше да е направил нещо. Да разкрие пред всички изчезването на царя, не мислите ли?
– При всички случаи – каза Толя – трябва да държим попа далече от Исак. Аппарат е умен и веднага ще усети, че царят… не е себе си.
Женя се тръсна на един стол и отпусна глава в шепи. Исак никога не я бе виждал така обезкуражена и сърцето му се сви.
– Кого заблуждаваме? Няма да се получи – и толкова.