— Това изглежда много просто — възрази Пушилката, — толкова просто, че не разбирам как могат хората да губят.
— Там е лошото, че в повечето случаи предчувствието лъже — призна Малчо. Случвало се е и мене да ме излъже. Чисто и просто трябва да се опиташ и да провериш.
Пушилката поклати глава.
— Това е също статистика, Малчо. Повечето хора се убеждават, че предчувствието ги е излъгало.
— Ама ти никога ли не си усещал ей такова едно нещо, че стига да заложиш и ще спечелиш?
Пушилката се засмя.
— Много ме е страх, че процентно взето, по-голяма е вероятността да загубя. Но знаеш ли какво ще ти кажа, Малчо? Ей сега ще сложа един долар на карта и ще видим дали ще изкараме по една ракия.
Пушилката вече се беше запътил към масата, къде то играеха на карти, но Малчо го хвана за ръката.
— Чакай! Пак имам едно ей такова предчувствие. Я заложи тоя долар на рулетката.
Те отидоха при рулетката близо до бара.
— Недей залага, докато не ти кажа — посъветва го Малчо.
— На кой номер? — попита Пушилката.
— Избери си го сам. Но чакай, докато ти кажа да заложиш.
— Да не искаш да ме увериш, че където и да заложа на тази маса, шансът ми да спечеля е все същият? — възрази Пушилката.
— Все същият, както и на тоя дъртак до тебе.
— Но по-малък, отколкото е шансът на банката?
— Почакай и ще видиш — настояваше. Малчо. — Сега! Залагай!
Крупието беше току-що пуснал топчето от слонова кост да обикаля до гладкия ръб над въртящия се диск с цифрите. Пушилката, застанал в долния край на масата, посегна през главата на един играч и наслуки хвърли долара си. Монетата се хлъзна по гладкото зелено сукно и се задържа на „тридесет и четири“.
Топчето спря и крупието обяви:
— Печели „трийсет и четири“!
Той събра парите и струпа до монетата на Пушилката тридесет и пет долара. Пушилката ги прибра, а Малчо го тупна по рамото.
— Ето на, това си беше истинско предчувствие, Пушилка! Как го усетих? И аз не знам. Чисто и просто разбрах, че ще спечелиш. Ами че на който номер и да паднеше, твоят долар пак щеше да спечели. Когато предчувствието не лъже, не може да не спечелиш.
— Да предположим, че беше спечелила „двойна пула“? — попита Пушилката, когато двамата се запътиха към бара.
— Тогава и твоят долар щеше да бъде на „двойна нула“ — отговори Малчо. — От късмета си не можеш да избягаш. За твое здраве! Хайде да се върнем при масата. Предчувствам, че след като ти помогнах да спечелиш, мога да избера някой и друг номер и за себе си.
— Имаш ли някаква система в играта? — попита Пушилката след десет минути, когато неговият другар бе загубил стотина долара.
Малчо с възмущение поклати глава, сложи жетони на „три“, „единадесет“ и „седемнадесет“, а останалия четвърти жетон хвърли върху „зелено“.
— Преизподнята сигурно е претъпкана с дъртаци, които са играли по разни системи — заяви той, докато крупието загребваше парите.
Пушилката, който дотогава наблюдаваше с безразличие, изведнъж се увлече и започна да следи внимателно всяка подробност на играта, от завъртването на топчето до залаганията и изплащането на печалбите. Обаче не играеше, а се задоволяваше само да гледа, и въпреки това беше се така заинтересувал, че Малчо, след като заяви, че му стига толкова, с мъка успя да го дръпне от масата.
Крупието върна на Малчо торбичката със златния нисък, която беше депозирал, за да има право да играе, а заедно с нея му даде и листче, на което беше надраскано: „Да се извадят 350 долара“. Малчо занесе торбичката и листчето на касиера, който седеше пред големи везни за златен пясък в другия край на кръчмата. Той отмери от торбичката на Малчо триста и петдесет долара и ги сипа в касата на съдържателя.
— Твоето предчувствие също влезе в статистиката — подигра му се Пушилката.
— Че нали трябваше да играя, за да го провери! — сопнато му отвърна Малчо. — Е, малко се поувлякох само за да ти докажа, че има такова нещо като предчувствие.
— Няма значение, Малчо — отговори му Пушилката. Точно сега имам предчувствие, че…
Очите на Малчо заблестяха и той нетърпеливо се провикна:
— Какво предчувствие? Че хайде де, залагай веднага!
— Не е от този род, Малчо. Виждаш ли, аз имам предчувствие, че някой ден ще изработя система, която ще опропасти тази маса.
— Система! — изпъшка Малчо и след това изгледа другаря си с безгранично съжаление.
— Пушилка, послушай приятеля си и остави системата на мира. Системите винаги водят към загуби. В системите няма предчувствия.
— Тъкмо затова ги харесвам — отговори Пушилката. — Системата почива върху статистика. Напипаш ли правилна система, не можеш да загубиш и в това се състои разликата между нея и предчувствието. Човек никога не знае дали предчувствието му не го лъже.