— Аз пък зная много системи, които са лъгали, и никога не съм видял система, дето да печели. — Малчо позамълча и въздъхна… Виж какво, Пушилка, ако се побъркаш на разни системи, тука не е място за тебе, пък и време ни е вече пак да тръгваме на път.
II
За няколко седмици след това двамата другари не можеха да се разберат. Пушилката искаше да прекарва времето си в „Еленовия рог“, за да наблюдава играта на рулетката, докато Малчо не отстъпваше и искаше да тръгнат на път. Най-после, когато се заговори за търсене на злато двеста мили надолу по Юкон, Пушилката сложи край на пререканията.
— Виж какво, Малчо — каза той, — аз няма да дойда. Това пътуване ще трае десет дена, а дотогава надявам се окончателно да подредя системата си. Аз съм горе-долу готов да спечеля с нея и сега. И въобще за кой дявол ме мъкнеш насам-натам?
— Трябва да се грижа за тебе, Пушилка — отговори му Малчо. Напоследък малко нещо си се побъркал. Ще те замъкна в пъкъла или на Северния полюс, ама няма да те оставя до игралната маса.
— Не ти се сърдя, Малчо. Но помни, че съм достигнал пълнолетието и съм от тез, дето ядат месо. Че ще трябва да мъкнеш, ще трябва, но не мене, а златния пясък, който ще спечеля с тази моя система, и сигурно ще трябва да го мъкнеш с кучешки впряг.
Малчо му отговори със стон.
— И не искам да се тикаш и ти да играеш — продължи Пушилката. — Печалбата ще я делим, но ще ми трябват всичките ни пари, за да започна играта. Тази система още не е узряла и не е изключено, докато я оправя, няколко пъти да се препъна и да падна.
III
Най-после, след дълги часове и дни, прекарани в наблюдаване на играта, настъпи вечерта, когато Пушилката заяви, че е готов, а Малчо, в мрачно и черногледо настроение, сякаш отиваше на погребение, придружи другаря си до „Еленовия рог“. Пушилката купи цял куп жетони и се настани близо до крупието. Топчето се завърташе отново и отново и другите играчи печелеха или губеха, но Пушилката не залагаше. Малчо започна да губи търпение.
— Играй де, играй! — подканваше го той. — Хайде, че да сложим край на това погребение! Какво ти е? Да не си се уплашил?
Пушилката поклати глава и продължи да изчаква. Минаха десетина игри и тогава, изведнъж, той сложи десет еднодоларови жетона на „двадесет и шест“. Номерът спечели и крупието плати на Пушилката триста н петдесет долара. Минаха още десет игри, двадесет, тридесет игри и едва тогава Пушилката заложи десет долара на „тридесет и две“. И този път получи триста и петдесет долара.
— Това е предчувствие — високо пошепна на ухото му Малчо. Карай! Карай!
Мина се половин час, през който Пушилката стоеше бездеен, после заложи десет долара на „тридесет н четири“ и спечели.
— Предчувствие! — пошушна Малчо.
— Нищо подобно — отвърна му шепнешком Пушилката, — Това е системата. Не е лоша, а?
— На мене ще ги разправяш! — възрази Малчо. Предчувствията идват по какви ли не начини. Може да мислиш, че е система, пък то не е. Няма никакви системи. И не може да има. Това си е чисто и просто предчувствие и то ти подсказва как да играеш.
Пушилката започна да играе другояче. Сега залагаше по-често, с единични жетони, пръснати тук и там, й по-често губеше, отколкото печелеше.
— Спри — посъветва го Малчо. — Прибери си парите. Ти улучи три пъти и спечели хиляда долара. Не бива да продължаваш.
В този миг томчето се завъртя и Пушилката сложи десет жетона на „двадесет и шест“. Гончето спря, на „двадесет и шест“ и крупието пак му плати триста и петдесет долара.
— Щом си толкова пощурял и си толкова сигурен в себе си — каза Малчо, играй на най-голямата сума. Заложи другия път двайсет и пет долара.
Мина се четвърт час, през който Пушилката ту печелеше, ту губеше с малки, пръснати на разни места суми. Сетне със същата стремителност, с която залагаше големи суми, сложи двадесет и пет долара на „двойна нула“ и крупието му плати осемстотин седемдесет и пет долара.
— Събуди ме, Пушилка, аз сънувам! — изстена Малчо.
Пушилката се усмихна, погледна бележника си и се задълбочи в изчисления. Той непрекъснато вадеше този бележник от джоба си и от време на време записваше някакви цифри.
Плътна тълпа наобиколи масата, а играчите се мъчеха да залагат на същите номера, на които залагаше той. Тогава в играта му настъпи обрат. Десет пъти наред той заложи по десет долара на „осемнадесет“ и загуби. Това накара и най-упоритите да го изоставят. Пушилката промени номера и спечели още триста и петдесет долара. Незабавно всички играчи започнаха да залагат на същите номера и се отказаха отново след редица загуби.