VII
На другата сутрин при тях дойде посетител. Пушилката го познаваше — беше Харви Моран, собственикът на всички игрални маси в „Тиволи“. В ниския му груб глас прозвуча нотка на молба, когато заговори за какво е дошъл.
— Въпросът стои така, Пушилка — започна той. — Ти ни озадачи всички. Аз идвам от мое име и от името на деветимата други собственици на игрални маси във всичките кръчми на града. Ние не разбираме. Ние знаем, че рулетката никога не се е подчинявала на никаква система. Всички специалисти по математика от университетите са ни казвали на нас, комарджиите, все това. Те казват, че рулетката е сама по себе си система, едничката и единствена система, и следователно никоя система не може да я бие, защото това би значило, че математиката се е чалнала.
Малчо поривисто закима с глава.
— Щом една система може да надвие на друга система, тогава няма такова нещо като система — продължи комарджията. — Тогава всичко става възможно: едно нещо може да бъде едновременно на две места или две неща да бъдат едновременно на едно място, което може да побере само едно нещо.
— Нали сте ме видели да играя? — рече предизвикателно Пушилката. — Щом смятате, че само ми е провървяло, тогава защо се тревожите?
— Точно там е бедата. Ние не можем да не се тревожим. Ти имаш някаква система, макар и да сме убедени, че това е невъзможно. Аз те наблюдавам от пет вечери насам и единственото, което можах да разбера, е, че имаш предпочитание към някои номера и непрекъснато печелиш. Та ние, десетте собственици на игрални маси, се събрахме и решихме да ти направим едно приятелско предложение. Ще сложим една рулетка в задната стая на „Еленовия рог“, ще обединим силите си срещу теб и ще те оставим да ни надиграваш. Ще си играем спокойно и без чужди хора. Само ти, Малчо и ние. Какво ще кажеш?
— Предлагам тъкмо обратното — отговори Пушилката. — Ако искате, елате вие да ме видите. Довечера ще играя в бара на „Еленовия рог“. Нищо не ви пречи да ме наблюдавате там.
VIII
Същата вечер, когато Пушилката зае обикновеното си място на масата, крупието прекъсна играта.
— Играта е привършена — обяви той. — Нареждане на господаря.
Обаче събралите се собственици на игрални маси не искаха да се откажат. След няколко минути те се съюзиха, всеки даде по хиляда долара и поведоха играта.
— Хайде, надиграй ни! — предизвикателно рече Харви Моран, когато крупието завъртя топчето за първи път.
— Качете залога на двадесет и пет долара — предложи им Пушилката.
— Дадено, карай!
Пушилката веднага заложи двадесет и пет жетона на „двойна нула“ и спечели.
Моран избърса потта от челото си.
— Продължавай — каза той. — Имаме десет хиляди долара в банката.
След час и половина десетте хиляди принадлежаха на Пушилката.
— Банката е във фалит! — обяви крупието.
— Стига ли ви толкова? — попита Пушилката.
Собствениците на игралните маси се спогледаха. Те бяха смаяни. Те, затлъстелите галеници на законите на случая, бяха победени. Бяха се сблъскали с човек, който познаваше тези закони по-отблизо или който бе създал по-висши, несънувани дотогава закони.
— Ние спираме играта — каза Моран. — Нали, Бурке?
Големия Бурке, собственик на хазартните игри в кръчмата „М и Г“, кимна.
— Невъзможното се е случило — рече той. — Този човек, Пушилката, наистина е открил система. Ако го оставим да продължава, ние ще сме всички разорени. Единственото, което можем да направим, според мене, ако искаме играта на масите да продължава, е да намалим залога на един долар или десет цента, или един цент. При такъв залог той няма да спечели много за една вечер.
Всички изгледаха Пушилката. Той сви рамене.
— В такъв случай, господа, ще трябва да наема хора, които да играят на всичките ви маси. Мога да им плащам по десет долара за четиричасова смяна и да печеля пари.
— Тогава ще спрем играта на масите си — отговори Големия Бурке. — Освен ако… — Той позамълча и изгледа подред другарите си, за да провери дали са съгласни с него. — Освен ако си съгласен да преговаряш. Колко искаш за системата си?
— Трийсет хиляди долара — отговори Пушилката. — Ще се падне по три хиляди на човек.
Те си поприказваха и кимнаха.
— И ти ще ни кажеш системата си?
— Да.
— И ще обещаеш никога вече да не играеш на рулетка в Доусън?
— Не, драги — решително отвърна Пушилката.
— Ще обещая да не играя вече по тази система.
— Боже мой! — избухна Моран. — Да не би да имаш и други системи?