Истина бяха всичките приказки за езерото. Без ни най-малко съмнение Пушилката прие, че това злато е било извадено от дъното на езерото. Но сега то не можеше да се стигне поради дебелата няколко педи ледена кора и затова по пладне Пушилката хвърли прощален поглед от ръба на канарата надолу към своята находка. Няма значение, приятелю — каза той. — Ти само си стой тука. Аз ще се върна да те пресуша, стига да не ме постигне проклятието. Не зная как съм дошъл дотук, но ще узная сега, като тръгна обратно.
III
След четири дни в малка долина край замръзнал поток, подслонил се под дружелюбни елхи, Пушилката накладе огън. Някъде в белия хаос, който бе оставил зад гърба си, се намираше Езерото на изненадата някъде, той не знаеше къде, защото през стоте часа лутане и кретане в непрогледната бушуваща виелица беше загубил всякаква представа за посока и не знаеше накъде се пада „назад“. Сякаш току-що се бе изтръгнал от някакъв кошмар. Не беше сигурен дали са се минали четири дни или цяла седмица. Беше спал заедно с кучетата, прехвърлил бе кой знае колко ниски бърда, следвал извивките на зловещи, задънени клисури и на два пъти беше сполучил да напали огън и размрази малко еленово месо. И ето сега се беше добре нахранил и настанил. Бурята бе стихнала и времето беше ясно и студено. Местността беше пак придобила правилен характер. Рекичката, до която беше спрял, имаше нормален вид и както и трябваше, течеше на югозапад. Но Езерото на изненадата беше загубил, както го бяха загубвали всичките му откриватели в миналото.
Половин ден път надолу но потока го доведе до долината на по-голяма река и той реши, че това е Мак Куесчън. Тука Пушилката уби един елен и всяко от кучетата му отново носеше на гърба си по петдесет фунта месо, Когато сви надолу по Мак Куесчън, той се натъкна на следи от шейна. Бяха затрупани от последните валежи, но под снега имаше добре утъпкана пъртина. Пушилката стигна до заключението, че на Мак Куесчън са се разположили два стана и това е пътят, който ги свързва. Изглежда, Двете хижи са били открити и там се намираше долният лагер, затова и той тръгна надолу по течението.
Беше четиридесет градуса под нулата, когато спря да пренощува, и той заспа, размишлявайки кои ли са хората, сполучили да открият Двете хижи, и дали ще стигне при тях на другия ден. Когато едва започваше да се развиделява, Пушилката вече беше на път; той следваше без особен труд полузаличената пъртина и стъпкваше пресния сняг с плетените си снегоходи, за да не затъват кучетата.
У после се случи това, неочакваното, което го връхлети при един завой на реката. Стори му се, че го чу и усети едновременно. Пушечният гърмеж долетя отдясно, а куршумът проби рамената на памучната му парка1 и вълнената дреха под пея н го накара почти да се завърти от силата на удара. Той се олюля на преплелите се снегоходки, но запази равновесие и чу втори гърмеж. Този път куршумът се втурна през снега, за да се закрие в дърветата по брега на стотина крачки от него. Изстрелите трещяха един след друг и той изпита неприятното чувство, че нещо топло се стича по гърба му. Последван от кучетата, той се покатери по брега и се сви между дърветата и храстите. След това свали снегоходките, просна се по лице, изпълзя напред и предпазливо надзърна от гъстака. Човекът, който беше стрелял по него, лежеше неподвижно сред дърветата на отсрещния бряг.
— Ако скоро не се случи нещо — промърмори си Пушилката след половин час, ще трябва да се измъкна назад и да запаля огън, иначе ще ми замръзнат краката. Жълтур, какво би направил ти, ако лежеше на студа със спиращо кръвообращение пред човек, който се мъчи да те пречука?
Той изпълзя няколко крачки назад, утъпка снега, заскача, докато усети кръвта да нахлува отново в краката му, и така успя да издържи още половин час. Тогава от долния край на реката се зачуха звънчета без всякакво съмнение това бе кучешки впряг. Пушилката погледна през клоните и видя иззад завоя да се задава шейна. С нея имаше само един човек, който натискаше управляващия прът и караше кучетата. Тази гледка му подействува като шок, защото това беше първият човек, когото виждаше, след като се беше разделил с Малчо преди три седмици. В следния миг той се сети за готвещия се за убийство човек, скрит на отсрещния бряг.
Без да се покаже, Пушилката изсвири, за да предупреди пътника. Той не го чу и продължаваше бързо да се приближава. Пушилката изсвири пак, този път по-силно. Пътникът спря кучетата, но тъкмо когато се обърна към него, изтрещя пушка. В следващия миг Пушилката гръмна към гората, натам, отдето се чу изстрелът. Човекът на реката бе улучел още от първия куршум. Той се олюля от силното сътресение, добра се със залитане до шейната и полупаднал, издърпа при стегнатата на пея пушка. Докато се мъчеше да я вдигне до рамото си, той се преви в кръста и бавно се свлече в седнало положение на шейната. После пушката му изгърмя във въздуха, а той рязко се повали по гръб през единия край на натоварената шейна, така че Пушилката можеше да види само краката и корема му.