Отдолу долетя отново звук на звънчета. Човекът не мърдаше. Иззад завоя изскочиха три шейни, придружавани от пет-шест мъже. Пушилката извика, за да ги предупреди, но те вече бяха видели какво се бе случило с първата шейна и се втурнаха към нея. От другия бряг не се чуха изстрели, затова Пушилката повика кучета та си и излезе на открито. Мъжете се развикаха, а двама смъкнаха ръкавиците от десните си ръце и насочиха пушките си срещу него.
— Хванахме ли те, мръсен убиецо! Я ела насам! заповяда му един чернобрад мъж. — И първо хвърли пушката си на снега.
Пушилката се поколеба, но хвърли пушката и се приближи, — Я го препипай, Луис, и му вземи оръжието! — разпореди се чернобрадият.
Луис — канадски французин, куриер, каквито бяха и четирима от другите мъже, както реши Пушилката — изпълни заповедта. При претърсването той намери само ловджийския нож на Пушилката и му го взе.
— А сега какво ще кажеш за свое оправдание, чужденецо, преди да те застрелям? — попита чернобрадият.
— Ще кажа, че грешите, ако смятате, че съм го убил аз — отговори Пушилката.
Един от куриерите закрещя. Той беше продължил нагоре по пъртината и открил следите, където Пушилката се бе отклонил от пътя, за да се скрие на брега. Куриерът обясни какво беше видял.
— Защо си убил Джо Кинейд? попита чернобрадият мъж.
— Истина ви казвам, не съм… — започна Пушилката.
— А бе има ли смисъл да се разправяме? Ние те хванахме на местопрестъплението. Точно там си напуснал пъртината, когато си го чул да идва. Залегнал си между дърветата и си го пречукал от засада. От късо разстояние. Не си могъл да не го улучиш. Пиер, иди вземи пушката му, дето я хвърли.
— Оставете ме да ви разкажа какво се случи — възрази Пушилката.
— Я си затваряй устата! — изръмжа чернобрадият. — Смятам, че пушката ти ще разкаже всичко.
Всички мъже разгледаха пушката на Пушилката, извадиха и преброиха патроните и провериха цевта при затвора и на другия край.
— Един изстрел — каза в заключение чернобрадият. С издути и трептящи като на елен ноздри Пиер подуши магазина.
— Това изстрел пресен — рече той.
— Куршумът го е ударил в гърба — каза Пушилката, — Той е гледал към мене, когато е бил убит. Разберете, изстрелът е дошъл от другия бряг.
Чернобрадият прецени това предположение за по-малко от една секунда и поклати глава.
— Не. Няма да ти помогне. Накарал си го да се обърне към другия бряг: точно така си го чукнал в гърба. Я някой от вас, момчета, да изтича нагоре-надолу по пъртината и да провери дали ще намери дири, които да водят към другия бряг.
След проверката казаха, че снегът към другия бряг бил непокътнат. Нямало следа дори и от заек. Чернобрадият се наведе над убития и се изправи с валмо от косми и кожа в ръка. Той го разкъса и намери омотай в него куршума, който се беше забил в трупа. Предният му край се беше разплескал колкото половин доларова монета, а облеченият със стомана заден край беше здрав. Той го сравни с патрон от патрондаша на Пушилката.
— Ето ти доказателство, чужденецо, което може да убеди дори и слепеца. Този куршум е с мек връх и стоманена риза; твоите са с мек връх и стоманена риза. Този е трийсет-трийсет; твоите са трийсет-трийсет. Този е изработен от оръжейната фабрика Д&Т, твоите са изработени от оръжейната фабрика Д&Т. А сега ела с нас на брега да видим как точно си го направил.
— Аз самият бях нападнат от засада — каза Пушилката. — Вижте тази дупка на парката ми.
Докато чернобрадият разглеждаше дупката от куршума, един от куриерите дръпна затвора в пушката на убития. За всички стана ясно, че с нея е стреляно само веднъж. Празната гилза беше още в гнездото.
— Много жалко, че бедният Джо не те е улучил. — каза с огорчение чернобрадият. — Но доста добра работа е свършил при такава дупка в гърба си. Хайде, ела!
— Претърсете първо другия бряг — настоя Пушилката.
— Затваряй си устата, върви и остави фактите да говорят.
Те свиха от пъртината на същото място, където я беше напуснал той, и проследиха дирите му нагоре по брега и между дърветата.
Той танцува това място стопли краката — посочи Луис. — Това място той пълзи на корем. Това място той сложи лакът, кога стреля…