— А ето, бога ми, и празната гилза, с която е свършил работата! — откри чернобрадият. — Момчета, остава ни да направим само едно нещо.
— Бихте могли да ме попитате кое ме е накарало да стрелям — намеси се Пушилката.
— А пък аз мога да ти запуша устата със собствените ти зъби, ако ме прекъснеш още веднъж. Ще дойде време да ни отговориш на тия въпроси. Слушайте, момчета, ние сме почтени хора, уважаваме закона и трябва да оправим тая работа според установения ред. Как смяташ, Пиер, колко път сме извървели?
— Аз мисли, трябва има двайсет мили.
— Добре. Ще скрием тука товара и ще закараме бедния Джо и тоя обратно в Двете хижи. Смятам, че сме видели достатъчно и можем да дадем такива показания, че да увисне на въжето.
IV
Три часа след мръкване убитият, Пушилката и мъжете, които го хванаха, пристигнаха при Двете хижи. В звездната светлина Пушилката различи десетина или повече новопостроени хижи, сгушени край една по-голяма и по-стара хижа, построена на равно място край речния бряг. Когато го бутнаха в тази по-стара хижа. Пушилката разбра, че е обитавана от млад мъж с великански ръст, жена му и един сляп старец. Жената, която съпругът наричаше Люси, беше също снажно създание от типа на преселниците в Дивия Запад. Старецът, както Пушилката научи по-късно, ловувал с капани по Стюарт и ослепял предишната зима. Научи също, че станът на Двете хижи бил построен миналата есен от десетина мъже, дошли с пет-шест лодки, натоварени с храна. Тука, край Двете хижи, намерили слепия ловец и си построили хижи около неговата. По-късни пришълци, пристигнали по леда с кучешки впрягове, утроили населението. Тука имало изобилие от дивеч, а след това те намерили и добър, не особено богат златоносен пясък, който промивали.
Подир пет минути всички мъже от Двете хижи се бяха наблъскали в стаята. Бутнат в един ъгъл, пренебрегнат и измерван с гневни погледи, вързан през ръцете и краката с ремъци от еленова кожа, Пушилката наблюдаваше. Той наброи тридесет и осем мъже, сбирщина от буйни здравеняци, всичките преселници от Щатите или куриери от Северна Канада. Тези, които заловиха Пушилката, разказваха отново и отново какво се бе случило; всеки от тях бе заобиколен от развълнувана и разгневена купчина слушатели. Чуваха се възгласи: „Да го линчуваме още сега, какво ще чакаме?“ А веднъж дори едва успяха със сила да задържат огромен ирландец, който искаше да се нахвърли върху безпомощния пленник и да го набие.
Когато броеше мъжете, Пушилката забеляза познато лице. Това беше Брек, мъжът, чиято лодка бе прекарал през бързеите. Учуди го, че Брек не дойде да му заговори, но и сам той с нищо не показа, че го е познал. По-късно, когато Брек позакри лицето си с ръка и многозначително му намигна, Пушилката разбра.
Чернобрадият, когото Пушилката чу да наричат Илай Хардинг, сложи край на споровете дали трябва, или не трябва да линчуват пленника незабавно.
— Чакайте! — ревна Хардинг. — Стига сте се пенили. Този човек е мой. Аз го хванах и го докарах тука. Да не мислите, че съм бил толкова път с него, за да го линчувате? И дума да не става! Това можех и сам да направя, когато го намерих. Аз го докарах тука за честен и безпристрастен съд и, бога ми, той ще бъде съден честно и безпристрастно! Той е вързан и няма да ни избяга. Хвърлете го там на някой одър, а сутринта ще го съдим ей тука.
V
Пушилката се събуди. Струя въздух, студена като ледена шушулка, се забиваше отпред в рамото му, както беше легнал на едната си страна с лице към стената. Когато го вързаха на одъра, не беше усетил да му духа отнякъде, а сега външният въздух, нахлуващ в топлата стая с налягането на петдесет градуса под нулата, бе достатъчно доказателство, че отвън някой е изчоплил натъпкания в пролуките мъх. Той се изви колкото му позволяваха стягащите го ремъци, а после протегна врат така, че успя да допре устни до цепката.
— Кой е? — пошепна той.
— Брек — чу се отговорът. — Внимавайте да не вдигате шум. Аз ще ви подам нож.
— Няма смисъл — каза Пушилката. — Не бих могъл да го използвам. Ръцете ми са вързани на гърба и пристегнати за крака на одъра. Освен това не можете провря нож през тази пролука. Но нещо трябва да се направи. Те са в състояние да ме обесят, а вие, разбира се, знаете, че аз не съм убил този човек.
— Нямаше нужда да споменавате това, Пушилка. А дори и да сте го убили, трябва да сте имали основания. Но не е там работата. Аз искам да ви отърва. Тука са се събрали истински главорези. Вие ги видяхте. Те са откъснати от света и създават и налагат свои собствени закони чрез общото събрание на златотърсачите, нали разбирате? Те се разправиха вече с двама души, и драмата крадци на хранителни припаси. Единия изгониха от стана без никаква храна и без кибрит. Той извървя към четирийсет мили и изтрая два дни, а после замръзна. Преди две седмици напъдиха втория. Предложиха му избор: или никаква храна, или по десет бича за всяка дневна дажба. Той издържа четирийсет удара и припадна. А сега са ви хванали вас и всички до последния човек са убедени, че сте убили Кинейд.