— Човекът, който уби Кинейд, стреля и по мене. Неговият куршум ми одраска рамото. Накарайте ги да не ме съдят, докато някой не отиде да претърси брега, където се е крил убиецът.
— Няма смисъл. Те вярват показанията на Хардинг и на петимата французи, които са били с него. Освен това още никого не са обесили, а много им се иска да обесят някого. Виждате ли, напоследък животът им е много скучен. Не са намерили някое по-голямо находище, а да търсят Езерото на изненадата, им е омръзнало. В началото на зимата ту тук, ту там, дано открият някъде злато, но вече се отказаха. Започват да страдат и от скорбут и са просто зажаднели за някакво силно преживяване.
— И изглежда, че тази сензация ще им предложа аз — забеляза Пушилката. — Слушайте, Брек, как можахте да се съберете с такава паплач?
— След като си запазих участъци на Потока на индианката, започнах да ги разработвам и оставих няколко души да продължат работата, а аз тръгнах нагоре по Стюарт да търся Двете хижи и стигнах тука. Те бяха — ме изпреварили, затова се качих още по-нагоре по Стюарт. Върнах се едва вчера, понеже останах без храна.
— Намерихте ли нещо?
— Нищо особено. Но струва ми се, че съм изобретил едно хидравлично приспособление, което ще има голямо бъдеще, когато тука нахлуят златотърсачи. Нещо като драга за промиване на злато.
— Чакайте — прекъсна го Пушилката. — Спрете за минутка. Оставете ме да си помисля.
В ушите му се набиваше хъркането на спящите, докато обмисляше мярналото се в главата му хрумване.
— Кажете ми, Брек, дали са отворили чувалите с месо, които носеха моите кучета?
— Един-два. Аз ги наблюдавах. Сложиха ги в хранилището на Хардинг.
— Намерили ли са нещо в тях?
— Месо.
— Добре. Трябва да бръкнете в кафявия брезентов чувал, който е закърпен с еленова кожа. Ще намерите няколко фунта самородно злато. Такова злато никога още не сте виждали по тези места нито вие, нито някой друг. Ето какво ще трябва да направите. Слушайте.
Подир четвърт час, получил най-подробни указания, Брек си тръгна, като се оплакваше, че пръстите на краката му замръзнали. Носът и едната буза на Пушилката също бяха замръзнали от студа, идващ през цепнатината и той ги търка в одеялата половин час, докато най-сетне те пламнаха и го засмъдяха от нахлулата в тях кръв, и той се увери, че е успял да ги спаси.
VI
— За мене въпросът е решен. Няма никакво съмнение, че той е убил Кинейд. Ние чухме цялата история снощи. Какъв смисъл има да повтаряме всичко отново? Аз гласувам, че е виновен!
Така започна съденето на Пушилката. Говорителят, подвижен, як като скала мъжага от Колорадо, не скри яда и възмущението си, когато Хардинг отхвърли предложението му, поиска да бъдат спазени всички правила и предложи някой си Шънк Уилсън за съдия и председател на събранието. Цялото население на Двете хижи влезе в състава на съдебните заседатели, макар че след известни пререкания жената Люси бе лишена от правото да гласува за виновността или невинността на Пушилката.
Докато ставаше всичко това, Пушилката, натикан в ъгъла на един одър, дочу водения шепнешком разговор между Брек и някакъв златотърсач.
— Не можеш ли да ми продадеш петдесет фунта брашно? — попита Брек.
— Нямаш толкова златен пясък, та да ми платиш, колкото искам — беше отговорът.
— Ще ти дам двеста.
Златотърсачът поклати глава.
— Триста. Триста и петдесет.
На четиристотин златотърсачът кимна и рече:
— Ела в маята хижа и ми премери пясъка. Двамата си пробиха път до вратата и се измъкнаха.
След няколко минути Брек се върна сам.
Хардинг даваше показанията си, когато Пушилката видя вратата леко да се открехва и в пролуката да се появява лицето на златотърсача, който беше продал брашното. Той се кривеше и настойчиво правеше знаци на друг златотърсач, който се надигна от мястото си близо до печката и взе да си проправя път към вратата.
— Къде отиваш, Сам? — понита го Шънк Уилсън.
— Ей сега ще се върна — отговори Сам. — Трябва ла поизляза.
На Пушилката разрешиха да задава въпроси на свидетелите и той тъкмо беше подложил Хардинг на кръстосан разпит, когато отвън се чу скимтене на впрегнати кучета и скърцане и стържене на плазове. Някой, който беше до вратата, надникна навън.