И тук той срещна ослепително хубавата с бална рокля Джой Гастел, която досега беше виждал само на пъртината, загърната в кожи и обута с мокасини. На трапезата се намери до нея.
— Чувствам се като риба на сухо — призна Пушилката. — Знаете, всички вие сте толкова издокарани! Освен това никога не съм и сънувал, че в Клондайк може да има такъв ориенталски разкош. Погледнете фон Шрьодер. Той е направо със смокинг, а Консадайн има колосана риза! Забелязах, че въпреки това е с мокасини. Харесва ли ви моята премяна?
Той поразкърши рамене, сякаш се переше, за да бъде харесан от Джой.
— Изглежда, че сте понапълнели, след като минахте Чилкутския проход — изсмя се девойката.
— Не можахте да отгатнете. Опитайте се още веднъж.
— Това са чужди дрехи.
— Печелите! Купих ги за доста пари от един чиновник на Алясканското търговско дружество.
— Колко жалко, че чиновниците са толкова тесни в раменете — съчувствено каза Джой. — Но вие не сте ми казали как ви се харесва моята премяна.
— Не мога да кажа! — отговори Пушилката. — Не мога да си поема дъх! Твърде дълго съм живял на пъртината. Знаете ли, такива неща ме разтърсват из основи. Съвсем бях забравил, че жените имат ръце и рамене. Утре сутрин и аз, като моя приятел Малчо, ще се събудя и ще разбера, че това е било сън. Да ви кажа, когато ви видях за последен път на Потока на индианката…
— Не бях нищо повече от индианка — прекъсна го Джой.
— Не исках да кажа това. Просто си спомних как именно на Потока на индианката открих, че вие имате крака.
— А аз никога не ще забравя, че вие ми ги спасихте — додаде тя. — Оттогава все ми се искаше да ви видя, за да ви поблагодаря…
Пушилката сви рамене в знак на протест.
— И тъкмо затова сте тука тази вечер…
— Вие ли помолихте полковника да ме покани?
— Не полковника, а госпожа Боуи. И я помолих да ви сложи до мен на трапезата. Тъкмо сега имам удобен случай. Всички приказват. Слушайте и не ме прекъсвайте. Знаете ли рекичката Моно?
— Да.
— Оказа се, че там имало много злато… ужасно много злато. Според предварителната преценка всеки участък струва милион и повече долара. Откриха го съвсем неотдавна…
— Спомням си надпреварването.
— Всяка педя земя по тази рекичка е запазена, докъдето види окото, по всичките й притоци също. И въпреки това в този момент участък номер три под Откритие на самата Моно не е зарегистриран. Рекичката е толкова далече от Доусън, че комисарят е определил шестдесетдневен срок за регистриране на участъците след запазването им. Всички участъци освен номер три вече са зарегистрирани. Той е бил запазен от Сайръс Джонсън. И само толкова. Сайръс Джонсън е изчезнал. Дали е умрял, дали е заминал нагоре или надолу по реката — никой не знае. Както и да е, след шест дена срокът за регистриране изтича. Тогава този, който го запази и пръв стигне в Доусън, за да го зарегистрира, ще стане негов собственик.
— Милион долара! — промърмори Пушилката.
— Гилкрайст, собственикът на съседния участък от долната страна, от промиването на едно-единствено корито изкарал шестостотин долара. Той копал само на едно място. А горният участък е още по-богат. Сигурна съм в това.
— Но защо никой нищо не знае? — скептично попита Пушилката.
— Започват вече да се научават. Дълго време го пазеха в тайна и едва сега започва да се разчува. След двадесет и четири часа добрите кучешки впрягове страхотно ще поскъпнат. Сега, щом свърши вечерята, ще трябва, колкото можете по-благовъзпитано, да се измъкнете. Аз съм наредила всичко. Един индианец ще ви донесе бележка. Ще я прочетете, ще се престорите, че сте много ядосан, ще се извините и ще си отидете.
— Аз… ъ-ъ-ъ… не мога напълно да ви разбера.
— Глупчо! — полушепнешком възкликна девойката. — Тази вечер трябва да пообиколите и да си намерите кучета. Аз зная за два впряга. Единият е на Хансън седем едри кучета от хъдзънска порода, той иска по четиристотин долара за всяко. Това са луди пари, днес, но няма да са утре. А Ситка Чарли има осем кучета мейлмюти, за които иска три хиляди и петстотин долара. Утре ще ви се изсмее, ако му предложите пет хиляди. Освен това имате и вашият впряг. Но ще трябва да купите още няколко. Това е, което трябва да свършите тази вечер. Купете най-добрите впрягове. Победата в това надбягване зависи и от кучетата, не само от хората. Това са сто и десет мили и ще трябва да сменяте впряговете си колкото може по-често.
— Аха, разбирам, вие искате да взема участие в надбягването — проточи Пушилката.
— Ако нямате пари за кучета, аз… — Тя се прекъсна, но преди да може да продължи, Пушилката й отговори: