— Аз мога да купя кучета. Но… не смятате ли, че това е хазарт?
— След подвизите ви на рулетката в „Еленовия рог“ смятам, че няма да се уплашите — отвърна му Джой. — Ще приемем, че е спортно състезание, ако това е, каквото искате да кажете. Надбягване за милион долара с някои от най-изпитаните водачи на кучешки впрягове и пътешественици в страната. Те още не са се включили, но утре до това време ще се включат и кучетата ще струват толкова, колкото могат да платят само най-богатите. Големия Олаф е в града. Дошъл е миналия месец от Съркъл Сити. Той е един от най-страшните водачи на впрягове по тези места и ако вземе участие, ще бъде най-опасният ви съперник. Другият е Аризона Бил. Той пък е бил дълги години професионален превозвач на товари и пощенски куриер. Ако участвува и той, вниманието на всички ще бъде съсредоточено върху него и Големия Олаф.
— И вие искате аз да изиграя ролята на нещо като „неизвестен кон“?
— Точно така. Това ще има своите предимства. Няма да ви вземат за сериозен съперник. В края на краищата нали знаете, вас все още ви смятат за чечако. Няма още и година, откакто сте тука. Никой няма да ви обръща внимание, докато не излезете начело към края на надбягването.
— С други думи, в края на надбягването „неизвестният кон“ трябва да покаже, че е бегач от класа, така ли?
Девойката кимна и сериозно продължи:
— Помнете, че ако не спечелите този участък на Моно, никога не ще си простя шегата, която ви изиграх на Потока на индианката. А ако изобщо има някой, който може да спечели това надбягване със старите златотърсачи, това сте вие.
Най-главното беше в начина, по който тя го каза. Пушилката усети да го залива гореща вълна — и в сърцето, и в главата. Той й отправи бърз изпитателен поглед, непреднамерен и сериозен, и в краткия миг, в който очите й открито се срещнаха с неговите, стори му се, че е прочел в тях нещо безкрайно по-важно за него от участъка, останал незарегистриран от Сайръс Джонсън.
— Ще го направя — рече той. — Ще го спечеля!
Радостната светлина в очите и сякаш му обеща нещо, от което изпитваше много, по-голяма нужда, отколкото от всичкото злато на участъка край Моно. Пушилката усети, че тя раздвижи сложената си в скута ръка близо до неговите колене. Скришом под покривката на масата той протегна своята ръка и почувствува здравото ръкостискане на женски пръсти, от което го обля нова гореща вълна.
„Какво ли ще каже Малчо?“ — дойде му изведнъж на ума, когато си дръпна ръката. Почти с ревност той изгледа фон Шрьодер и Джоунс и се запита дали не забелязват колко необикновена и прелестна е тази жена, която седи до него.
Стресна го нейният глас и той схвана, че Джой му говори вече от няколко секунди.
— Та виждате ли, Аризона Бил е бял индианец — казваше тя, — а Големия Олаф е боримечка, цар на снеговете, непобедим дивак. Той може да пропътува и да издържи повече от всеки индианец и никога не е познавал друг живот освен живота сред пустошта и мраза.
— Кой е този? — попита през масата капитан Консадайн.
— Големия Олаф — отговори девойката, — тъкмо разправях на господин Белю колко е издръжлив.
— Вие сте права — проехтя гласът на капитана. — Големия Олаф е по-издръжлив в пътуването от всички други на Юкон. Според мен той може да победи и самия дявол в газене на сняг и пътуване по лед. Той докара държавната поща в хиляда осемстотин деветдесет и пета година, и то след като двама куриери бяха замръзнали на Чилкут, а трети беше се удавил между ледовете на Трийсетата миля.
III
От страх да не измори кучетата си преди голямото надбягване Пушилката пропътува разстоянието до рекичката Моно бавно. По тоя начин той изучи всяка миля от пъртината и набеляза местата, където щеше да сменява впряговете си. В надбягването щяха да участвуват толкова много хора, че сто и десетте мили път бяха заприличали на непрекъснато селище. По цялото протежение имаше станове с кучета. Фон Шрьодер, който щеше да участвува по чисто спортни съображения, имаше цели единадесет впряга — нови кучета за всеки десет мили. Аризона Бил бе принуден да се задоволи с осем впряга. Големия Олаф имаше седем, точно колкото имаше и Пушилката. Освен тях щяха да се надбягват повече от четиридесет други състезатели. Не всеки ден (дори и на златния Север) можеха да се спечелят един милион долара от надбягване с кучета! Тука бяха събрани кучета от цялата страна. Нито едно бързо н издръжливо куче не бе останало неиздирено, претърсени бяха всички златни находища и станове и цените на кучетата бяха се удвоили и учетворили в течение на развилите се трескави спекулации.