За три дни бяха прехвърлили тридесет мили нагоре но Потока на кротушката и минали през редица ниски била, които разделяха няколко рекички, течащи на юг и вливащи се в река Сиваш, а сега се качваха на големия гребен край Плешивите хълмове, откъдето щяха да се насочат надолу и но Таралежковия поток да слязат към средното течение на Млечната река. По-нагоре но Млечната река, както твърдеше мълвата, имало медни залежи. И това беше целта им — планина от чиста мед половин миля вдясно и нагоре по първото поточе, след като Млечната река се изтръгне от дълбок пролом и продължи пътя си през гъсти гори. Щели да я познаят, щом я видят. Едноокия Маккарти беше им я описал с най-големи подробности. Не можеше да не я видят, освен ако Маккарти ги беше излъгал.
Пушилката вървеше отпред, дребните разпръснати ели ставаха все по-редки и по-дребни, но ето че изведнъж той видя на пътя им мъртво и съвсем изсъхнало дръвче. Нямаше нужда от приказки. В отговор на погледа, който хвърли на Малчо, се чу гръмливо: „Стой!“ Кучетата останаха прави, опънали тегличите, докато видяха, че Малчо започна да развързва ремъците, пристягащи товара, а Пушилката се нахвърли с брадва върху изсъхналата ела: тогава животните легнаха на снега, свиха се на кълбо и извиха пухкавите си опашки, за да покрият четирите незащитени от студа лапи и покрилите се с ледена корица муцуни.
Мъжете работеха с бързина, добита от дълъг опит. Скоро в коритото за промиване на злато, в кафеника и тенджерата се топяха кристали скреж. Пушилката извади от шейната един калъп боб. Сготвен предварително с щедро нарязани в него кубчета тлъсто свинско месо и бекон, бобът бе замразен в тази удобна за носене форма. Той го насече с брадвата като някоя цепеница и сложи парчетата в тигана да се размразят. Двадесет минути след като бяха спрели, яденето беше готово.
— Към четиридесет под нулата — промърмори Малчо с пълна уста. — Ех, дано не застуди… нито да се стопли. Така е само за прокарване на пъртина.
Пушилката не отговори. Неговата уста бе също пълна е боб и както дъвчеше, случайно погледна водача на впряга, легнал един-два разкрача настрана. Този сив, заскрежен вълк се беше втренчил в него с безпределната тъга и копнеж, които тъй често мъждеят и трепкат в погледа на северните кучета. Пушилката много добре познаваше този поглед, но не можеше да свикне с чудната му неизмерима дълбочина. Сякаш за да се отърси от хипнозата, той остави чинията и канчето с кафето, отиде при шейната и започна да развързва чувала със сушена риба.
— Хей! — извика недоволно Малчо. — Какво правиш?
— Нарушавам всички закони, обичаи, прецеденти и правила на пъртината — отговори Пушилката. — Ще нахраня кучетата по пладне… само този път. Поработили са здравата, а ги чака това последно изкачване до билото на вододела. Освен това Хитруш си поговори с мене и ми разказа с тези свои очи неразказваеми неща.
Малчо скептично се изсмя.
— Карай, разглезвай ги. Току-виж, че си започнал да им правиш маникюр на ноктите. Бих препоръчал колдкрем и електрически масажи: великолепни са за впрегатни кучета. И от време на време по една турска баня, чудесно им действува.
— Никога не съм го правил досега — защити се Пушилката. — И няма да го правя пак. Но този път ще го направя. Просто някакво хрумване, разбираш ли?
— О, ако е предчувствие, карай. — Тонът на Малчо издаваше, че още в същия миг се е смекчил. — Човек винаги трябва да се вслушва в предчувствията си.
— Това не е предчувствие, Малчо. Хитруш просто завладя за малко въображението ми. С тези си очи той ми разказа за една минута повече, отколкото бих могъл да прочета в книгите за хиляда години. Очите му бяха препълнени с тайните на живота. Те пъплеха и шаваха в тях. Бедата е там, че малко остана да ги разчета, но не можах. Сега не зная повече, отколкото преди, а бях тъй близо до мъдростта. — Той позамълча и додаде: — Не мога да ти го обясня, но очите на това куче просто преливаха от разгадки на това, какво представлява животът и еволюцията, и звездният прах, и движещите сили на вселената, и всичко друго… всичко.
— Или, сбито казано с прости американски думи, дойде ти някакво предчувствие — настоя Малчо.