— Кой е отсреща?
— Там лежи Черния Жерар, почти убит в боя. Ще почукам.
— Че бива ли да се месиш?
— О, и още как. Ние с Хуарес си имаме такова доверие, че не е необходимо да се съобразяваме един с друг.
Пирнеро наистина приближи до вратата и почука. Отвори Мариано и попита какво желаят.
12. Пред портата на смъртта
На излизане от стаята си Хуарес срещна Стернау, който се бе отбил за кратко при апачите и сега се връщаше да погледне ранения. Няколкото бегли забележки, които размениха, дадоха повод на президента да се предостави на графа за желания разговор. Двамата влязоха при него. В течение на започнатата беседа президентът научи всяка случка, отнасяща се до фамилията Родриганда.
— Човек би могъл да сметне всичко за невъзможно — рече той. — И се питам с погнуса, нима действително съществуват такива ужасни хора като този Хенрико Ландола и двамата Кортейо. И тъй сеньор Мариано, вие сте убеден, че сте племенник на граф Фернандо?
— В това дори не мога да се усъмня — заяви запитаният. — А и дон Фернандо е на същото мнение.
— В такъв случай остава да се внесе яснота в тези точки, които сега все още са забулени в мрак. Каквото мога да допринеса в това отношение, със сигурност ще го сторя.
— Да разчитаме на вашата подкрепа, за нас ще бъде от най-голямо предимство — увери Фернандо.
— О! — възкликна скромно Хуарес, — На моята подкрепа сега все още малко може да се разчита. Но се надявам много скоро да докажа съчувствието си, изпитвано към вас. На господството на французите по всяка вероятност е отреден къс срок. С тях ще рухне и клатушкащият се трон на ерцхерпога. След това аз отново ще бъда господар на страната и първата ми заповед при завръщането в столицата ще бъде да се разкрие криптата на Родриганда. Тогава да се надяваме този Пабло Кортейо, с когото и аз имам значителни сметки за уреждане, да ми падне в ръцете.
— Може би не представлява трудност да се залови — подметна Стернау.
— Пабло Кортейо вече не е в столицата. Нещо е закопнял да става президент.
— Наистина ли? Та това е направо смехотворно! Нима е намерил поддръжници?
— Пантерата на Юга вербува за него.
— Това ме учудва. Все пак Пантерата на Юга ми е известен като патриот. Мисля, че той веднага ще се присъедини към вас, след като прикрепите победата към вашите знамена.
— Аз също си мисля за верността и предаността, които необузданият Хуан Алварес още преди години твърдо оказваше на мен и делата на Мексико.
— Нямате ли представа къде се намира понастоящем Кортейо?
— От столицата е заминал за южните области, в които Алварес притежава една почти неограничена власт.
В този миг разговорът бе прекъснат от почукалия на вратата Пирнеро.
— Сеньор Лешоядовия клюн желае да разговаря със сеньор президента — оповести той и се оттегли. Хуарес пристъпи няколко крачки.
— Лешоядовия клюн, скаутът? Със секретна мисия ли идвате?
— О, не! — отговори запитаният. — Тези джентълмени вече знаят какво имам да ви казвам, сър.
Хуарес огледа внимателно северноамериканска.
— Седнете, сеньор! — каза той, посочвайки един стол. — Някакво известие ли имате за мен?
Ловецът измери президента също така старателно, както бе огледан от него и присви уста да изплюе струя тютюнев бульон. Тогава обаче му дойде на ума, че все пак може би не е съвсем благовъзпитано да се освободи от излишъците в устата си пред президента на Мексико по толкова неизискан начин.
— Предполагам, че правилно отгатнахте, сър. Действително известие имам да ви предам.
— От кого? — осведоми се Хуарес.
— От един инглишман.
— Аз наистина очаквам от един такъв много важна вест.
— Предполагам, че е тази, която нося.
— Как се казва англичанинът?
— Лорд Хенри Дридън, граф Нотингам. — По лицето на Хуарес се изписа изненада.
— Дридън? Преди известно време ми се удаде да му окажа една услуга. Щом той ми праща вест, сигурно ще е лична. Къде се намира?
— В Ел Рефугио, близо до устието на Рио Гранде.
— Но именно оттам трябва да дойде очакваното известие!
— Правилно! А аз съм този, който го носи. Лорд Дридън е тайният пълномощник на Англия, когото вие очаквате.
— Кой би го помислил! Той ще бъде добре дошъл! Но я кажете. Какво носи?
Спокойното иначе лице на президента изрази голямо напрежение.
— Щастие! — подчерта американецът. — Подочух един разговор, от който разбрах, че лордът е хвърлил доста усилия да повлияе в Лондон за вас. Той много е допринесъл Англия да се включи в заплахата на Съединените щати към Франция. Сигурен вече в успеха, той твърди, че наближава времето, когато французите ще бъдат принудени да изтеглят войските си от Мексико.