Хуарес въздъхна дълбоко:
— Де да е така!
— Нямайте грижа! — отвърна ловецът с категоричен тон. — Сър Хенри ме натовари, тъй като той самият още не може да потегли, да ви предам утешителното уверение: В случай че французите не си тръгнат доброволно, Англия и Америка ще се съюзят да ги изгонят със сила и ще издействат на президента Хуарес признаване и легитимност.
Тогава президентът протегна десница на пратеника и произнесе:
— Ето ръката ми, сеньор! Това послание за мен е по-скъпо от милиони звънкови монети, въпреки, че и парите ми са крайно необходими.
Лешоядовия клюн разтърси предложената ръка и продължи:
— Не се безпокойте, сър! За пари също е погрижено!
— Да. Неотдавна получих от Съединените щати значителна сума, която ми дойде тъкмо навреме. Ловецът се усмихна многообещаващо.
— Така ли? — рече той. — Нима мислите, че Англия ще остане по-назад? Имат ли Съединените щати пари, то и Англия определено ги има! Сър Хенри е донесъл за вас няколко бъчонки с лъскави златни английски лири, хубави парици, сър.
— Какво щастие! Сега мога да плащам и избирам нови попълнения!
— Да, можете. Освен това зная, че президентът на Щатите ви изпраща от Калифорния цял отряд способни мъжаги, които и от дявола не се страхуват.
— Идват ми точно навреме. Няма да им липсва нищо. Ще ги екипирам добре.
— Що се отнася до това, само ще си губите времето! На президента и на сън няма да му хрумне да ви прати невъоръжени хора. Впрочем сър Хенри пристигна с един кораб, който е натоварен с оръжия и муниции за вас. Аз лично видях всичко.
— Какви са оръжията?
— Единадесет оръдия с принадлежностите им, няколко хиляди револвера и патрони за тях, също толкова саби, десет пъти повече ножове, и, което е най-главното, осем хиляди добри пушки, които ще ви свършат чудесна услуга. — Лицето на президента засия от радост.
— Аз бях търпелив и страдах, защото знаех, че моето време ще настъпи — заговори той развълнуван. — Стоях до границата на страната, за чието добруване бих дал живота си и само шепа бяха верните хора край мен. Аз отново ще развея своето знаме и веднага щом прозвучи гласът ми, всички верни приятели на отечеството ще се съберат около мен, за да изхвърлим врага. Началото е положено, първите три роти на неприятеля са унищожени и нищо няма да ми попречи да продължа започнатия ход. Оттук ще потегля към Чиуауа, за да освободя този напуснат от по-голямата част на гарнизона град, а сетне и целия щат с това име от тиранията на французите. В Чиуауа са затворени като заложници и няколко от моите най-верни привърженици. Но по-напред трябва да знам кога и къде да чакам лорда.
Каква заръка ви даде той?
— В това отношение никаква. Аз трябва да чуя вашето желание и да му го отнеса.
— Значи очаква вашето завръщане?
— Да.
— Колко време ви е необходимо да достигнете до Ел Рефугио?
Янки протегна мускулестите си ръце и огледа постниците си.
— Аз греба добре. За шест дни ще бъда долу.
— А от колко време се нуждае човек да дойде срещу течението дотук?
— Това изцяло зависи от превозното му средство, сър!
— Е, добре, лордът с какви плавателни съдове ще си послужи?
— Той има на палубата два малки, плитко газещи и бързоходни парни катера. Сега е зает да ги монтира. Предназначението им е да теглят срещу течението лодките с качения на тях товар на кораба и вероятно ще изпълнят дълга си.
— Какъв път оставят за един ден?
— Мисля, че за девет-десет дена могат да бъдат тук.
— Прибавено към шестте дни, необходими ви надолу, прави шестнадесет дни. Толкова много време не бива да губя, преди да съм превзел Чиуауа.
— Кой казва, че трябва да чакате толкова? Имате при себе си храбри ловци и петстотин апачи. Тези хора са напълно достатъчни да завземат града. За колко време, считано от днес, можете да бъдете в Чиуауа?
— За четири дни.
— Е, добре. След шест дни аз ще съм пристигнал в Ел Рефугио, ще тръгнем веднага, ще плаваме но реката до Белвил и ще завием по Рио Саладо, която е плавателна за нашите плоскодънни лодки. Ще ви чакаме там, където се влива Себинас. Сметката е направена добре, предполагам, и пие не бихме могли да намерим по-подходящо място за нашата среща.
Президентът се замисли.
— Имате право, сеньор. Но как стоят нещата със сигурността на пътуването ви?