Хасиендерото реши да назове първото хрумнало му име.
— Този вакуеро се казва Овидио Ребандо. Брат му работеше навремето при мен и аз бях много доволен от него.
— В такъв случай сигурно имате намерение да го наемете, мосю? Добре, давам ви моето разрешение, а аз ще впиша името му в домашния регистър, който водя за хасиендата.
— Благодаря, сеньор, и моля за извинение, задето ви създавам толкова грижи.
— Е-ех, де да се изчерпваха с това грижите — отвърна офицерът, като се надигна да си върви, — щеше да е приятно и лесно да си комендант на аванпост. Другото, което още трябва да ви кажа, че може би скоро ще се сбогувам с вас.
— Ще съжалявам, сеньор! — насили се да каже Арбелец.
— Изглежда, подготвя се съсредоточаване на войскови части за някой голям, силен удар. Писмото съдържа заповед да поддържам готовност.
— Толкова скоро ли се очаква, сеньор?
— Днес или утре, още не. Та нали минават дни, докато една заповед от Главната квартира стигне до тези отдалечени райони. Адио, мосю!
Офицерът тръгна. Не му бе минало през ума, че големият войскови удар и неговата собствена готовност за марш никак не се връзват с извоюваните победи, за които бе споменал.
Сега Арбелец и Мария Хермоес се озоваха насаме с така наречения вакуеро.
— Е, драги ми приятелю, надявам се, че си доволен от мен — каза му хасиендерото. — Заради теб изрекох една неистина, нещо, което иначе никога не правя.
— Благодаря ви, сеньор — отговори човекът. — Надявам се да мога да оправдая тази малка неистина. Не ми беше безразлично да видя хасиендата заета от французите.
— Не го ли знаеше?
— Не. А когато разбрах, все пак не ми се вярваше, че ще бъда разпитван официално от французите. Легитимация, удостоверение в Мексико!
Човекът се разсмя от сърце и Арбелец се присъедини.
— А сега ми кажи кой си! — подкани последния.
— Името ми е Армандо, сеньор. Идвам от Оаксака.
— От Оаксака? Я гледай, където сега се е вдигнало голямо въстание?
— Да. А чувал ли сте за генерал Порфирио Диас?
— Твърде много. Той е най-кадърният и храбър генерал, съществувал някога в Мексико и при това честен мъж, което за съжаление е рядкост.
— Е, в такъв случай сигурно ви е известно и, че Диас се надигна срещу знамето на Франция. Той подхвана французите от юг и желае Хуарес и неговият генерал Ескобедо да подемат от север.
— Само да пожелае Бог това да се осъществи!
— Защо да не се осъществи? Диас ми повери важни сведения, които да отнеса на президента.
— Охо, значи ти си куриер па генерала? — удиви се Арбелец.
— Така е, сеньор. Идвам от Юга и съм яздил без прекъсване дотук. Беше необходима немалко хитрост и предпазливост, докато премина през окупираните от враговете провинции. Полумъртъв съм от напрежение и се нуждая от един-два дена почивка. Вие ми бяхте описан като верен патриот и аз реших да се позова на гостоприемството ви.
— На това напълно можеш да разчиташ. При мен си добре дошъл и няма защо да се опасяваш за себе си и писмата, независимо от намиращите се тук французи. Трябва ли да съхраня документите ти?
— О, не, сеньор. Не е необходимо. Те са така добре скрити у мен, че никой не може да ги намери. Благодаря ви много за добрата воля.
— Беше казано с добро намерение. Къде смяташ да срещнеш Хуарес.
— До северната граница.
— При това положение ще трябва да ти съобщя една лоша вест. Преди малко капитанът получи известие, че французите са изтласкали президента от Ел Пасо.
— Мътните го взели! Сега задачата ми става дваж по-трудна.
— Вярно е, скъпи приятелю. Сигурно ще искаш да узнаеш къде се намира Хуарес?
— Налага се да отида до Ел Пасо, а там се надявам да разбера.
— Рискувало е.
— Навикнал съм на опасности, сеньор.
— Вярвам. Ако беше страхлив, Диас нямаше да ти повери една толкова важна мисия. Конят ти добър ли е?
— Може да се каже, но от дългия път много се изтощи.
— Избери си от стадата ми някой по-добър!
— Благодаря, сеньор, ще похваля отношението Ви пред Хуарес. А сега ще имате ли добрината да ми кажете къде да се настаня?
— Това зависи изцяло от теб. Ти действително ли си само вакуеро?
— Хм! Принуден съм да се представям за такъв.
— Добре, тогава ще трябва да си играеш тази роля. Аз те приех на работа, следователно ще бъдеш сред моите вакуероси. Те нощуват в едно помещение в приземния етаж или на открито пред къщи.
— Ще мога ли безпрепятствено да излизам и влизам?
— Разбира се. И понеже за другите си вакуеро, не бива и да нареждам да те обслужват тук. За храна и напитки ще се погрижат моите хора. А когато имаш някое друго желание, необходимо е само да ми го съобщиш.