— Сеньорита, умолявам ви да ми помогнете — заговори. — Тук явно се касае за някакво недоразумение.
— Кой сте вие? — попита тя.
— Вакуеро на работа при сеньор Арбелец. Господарят ме бе изпратил с една мисия и сега като се връщам не го заварвам, затова пък чужди люде, които не познавам.
При тези думи Хосефа се сети какво бе казала Мария Хермоес за вакуерото, изпратен до форт Гуаделупа и запита:
— Бил сте до форт Гуаделупа?
— Да — отговори Анселмо.
Хосефа се обърна към двамата пазачи:
— Излезте и чакайте пред вратата! Вакуерото, изглежда, е почтен човек. Сама ще говоря с него.
Мъжете излязоха и Хосефа реши да измъкне с хитрост сведенията, които този човек искаше да съобщи на господаря си.
— През време на вашето отсъствие настъпи малка промяна — подхвана. — Познавате ли известния Кортейо?
— Да. — отвърна той. — Чувал съм много за него, а и съм го виждал тук.
— Що за птица е?
Анселмо беше достатъчно искрен и непредпазлив да отговори на този въпрос.
— Един почтен, честен човек не би искал да знае за него. — Хосефа присви големите си, кръгли кукумявски очи. Но самообладанието й изкуството й в преструвките бяха на висота и тя съумя да каже с любезен глас:
— Тук ви давам право. Кортейо е човек, за когото няма нищо свято. Аз го ненавиждам. Той направи и мен и семейството ми нещастни и, ако го следвам, то е само, за да го погубя.
Хосефа се постара да изобрази гняв по лицето си и вакуерото й повярва.
— Да го погубите? — попита. — Тая работа май трудничко ще ви се удаде. Тоя обесник е толкова хитър, че е невъзможно да бъда измамен. Но я кажете, къде е сеньор Арбелец?
— Избяга от Кортейо.
— И защо? Аз нищо не зная. Идвам си вкъщи и веднага ме улавяли и вързват ръцете.
— Е, нека тогава ви обясня. Но ще трябва да говоря тихичко, за да не ме чуят ония двамата там пред, вратата.
С тази забележка Хосефа целеше да вдъхне вяра на вакуерото.
— Сеньор Арбелец е съмишленик на президента Хуарес. Това сигурно ви е известно? Но Кортейо също има амбицията да стане президент. Той е събрал около себе си известен брой привърженици, с които тръгна на север да покори тази част на страната. Започна с хасиендата дел Ерина.
— Значи е нападнал хасиендата? — запита вакуерото мрачно.
— Да. За щастие сеньор Арбелец успя да избяга. Той сподели с мен накъде отива, но забрани да издавам.
— Как стана тъй, сеньорита, че тъкмо с вас е бил така откровен?
— Много просто. Той и баща ми бяха добри познати. По вина на Кортейо татко изгуби живота си. Аз не дадох вид, че този факт ми е известен и се присъединих към него, за да си отмъстя. В неговия отряд има няколко честни мъже, които тайно са свързани с мен и само чакат подходящ миг, да се опълчат срещу Кортейо. Когато пристигнахме в хасиендата, познах сеньор Арбелец и с помощта на тези хора му създадох възможност да се изплъзне.
— В такъв случай ми имайте доверие и ми прошепнете на ухо къде се намира! Имам да му направя важни съобщения.
— Не зная дали ще ви е възможно, дори да знаехте местонахождението му. Та вие тук сте пленник. Няма да ви освободят веднага. Най-добре ще е да съобщите на мен, каквото имате да казвате на сеньор Арбелец. От мен ще го узнае най-бързо и сигурно. Тъкмо се канех да пратя вестоносец до него.
— Ах, не бих ли могъл аз да съм, сеньорита?
— Избийте си го от главата! Кортейо отсъства за известно време. Вас ще задържат, докато се върне и реши съдбата Ви. Дали дотогава ще ми се удаде да Ви освободя, не зная. А дали онова, което искате да предадете на вашия господар, търпи отлагане, вие най-добре си знаете. Помислете добре!
Анселмо се замисли. Наведе глава.
— Хм. Ама наистина ли мога да ви имам несъмнено доверие, сеньорита?
— Правете това, което намерите за най-добре — отвърна тя с накърнена гордост.
— Мога ли да узная името Ви?
— Баща ми беше полковник Рамирес.
Полковникът — всеизвестен привърженик на Хуарес — беше убит преди известно време при едно пътуване. Хосефа се възползва от това благоприятно обстоятелство да измами почтения вакуеро.
— Полковник Рамирес? — попита Анселмо. — Той беше честен мъж.
— Освен това, — забеляза тя — мога да ви докажа, че сеньор Арбелец ми оказва доверие. Той ми разкри всичко за вас. Мога да ви съобщя каква работа сте имал във форт Гуаделупа. Сеньор Арбелец е съставил завещанието си и е определил дъщерята на Пирнеро за единствена наследница. Трябвало е да ги информирате и същевременно да помолите сеньоритата да посети вашия господар в хасиендата.