— Действително, вие го знаете! Само моят господар е могъл да го каже. Не ми се сърдете, че имах известни резерви! В днешните времена човек трябва да бъде много предпазлив.
— Простено да ви е. Ще дойде ли сеньоритата?
— Възможно е да направи една визита, макар и вече не като наследница. Не би могла да приеме наследството, тъй като същинската наследница се появи.
И лековерният човечец започна да разправя всичко, което знаеше. Човек може да си представи как известията се отмерваха с неумолима сигурност върху Хосефа, като удари с боздуган. Беше принудена да призове цялото си самообладание, за да не се издаде. Значи всички ония, за чиято смърт би положила клетва, бяха все още живи! А Ландола бе играл с подправени карти! Но с каква цел? Сигурно да потърси своята изгода, да има оръжие срещу братята Кортейо, в случай че поискат да го изиграят. Нещо друго не беше мислимо.
Разказвачът така и не обръщаше внимание какви чувства се изписват по лицето на Хосефа. Първо невяра, после съмнение, уплаха, убеждение, ужас и накрая ярост, се редуваха да променят чертите й. Когато разказът, отнел значително време, свърши, Хосефа задълго остана смълчана. Размишляваше. Чутото се бе стоварило твърде неочаквано върху нея. Щом нещата стояха така, значи тя отново се намираше в началото, както преди шестнадесет години. Не беше спечелена ни най-малка позиция и борбата трябваше да се поднови. Да захвърли оръжията, не биваше и на ум да й идва; не и преди враговете й да са се простили с живота! Нямаше никакво време за губене. Трябваше да последват удар след удар, ако не искаше всичко да иде по дявола. И с тоя глупав човек, който й даде първото оръжие в ръка, щеше да положи началото.
— И това, което ми разказахте, е чистата истина, сеньор? Можете ли да се закълнете?
— С всички клетви, ако поискате.
— Така, ако тия негодници бъдат разобличени, ще станат още по-силни отпреди. Сега Кортейо е могъщ политически лидер. В скоро време ще стане президент па Мексико, следователно най-могъщият човек в цялата държава.
— О, не си въобразявайте, сеньорита! Съществува и генерал Базен.
— Базен? Него ще прогонят.
— А Максимилиано от Австрия?
— Псевдорегентът? Суетният император? В крайна сметка той сам ще драсне!
— Но Хуарес, президентът?
— Индианецът от племето запотеки? Той просто ще увисне на някое въже да го кълват лешоядите.
Лицето на Хосефа бе приело мрачен, почти демонски израз. Анселмо навярно го забеляза и видимо бе в недоумение какво да мисли за нея.
— Не го вярвайте, сеньорита! — каза. — Виждала ли сте някога Хуарес?
— Да, дори доста често в столицата Мексико.
— Когато беше още Върховен съдия?
— Да, к по-късно като президент.
— Е, по онова време той беше мъж, когото хората уважаваха. По-късно бе прогонен. Принуден бе да бяга, а това променя хората. Което по-рано бе хрущял, се превърна в кост. Не мисля, че ще се остави да го окачат на бесилото. По-скоро смятам, че там ще увиснат онези, които му тъкмят въжето, най-първо тоя Кортейо, който хилядократно е заслужил конопената вратовръзка. Също и оная хубостница дъщеря му!
— Вие виждал ли сте я?
— Не, но хич нямам и мерак. Нека се пази да не ми се мярка пред очите!
Тогава Хосефа смъкна цялата сдържаност. Пристъпи към вакуерото изсъска:
— И все пак щете не щете, ще я видите, макар и истината да се окаже по-различна, отколкото ви е приятно!
Очите й изпускаха искри, самообладанието и притворството никакви ги нямаше.
— Но, сеньорита — продума Анселмо удивен, — не ви разбирам!
— О-о, веднага ще разберете и мен, и всичко останало! Нали казахте, че вие с вашия хасиендеро държите за Хуарес. Е, ако всички привърженици на Хуарес са толкова гламави като вас и вашия господар, няма съмнение, че скоро ще обтегне въжето. Знаете ли къде е Арбелец?
— Ее, избягал е, мисля — изрече с труд вакуерото, слисан от внезапната промяна, настъпила с девойката.
— И се оставихте да ви занасят с тия бабини деветини? Ама вие наистина сте от глупав по-глупав!
Анселмо позабави отговора. Беше твърде честен, за да може да се ориентира мигновено в подобна шарлатания. Сетне се тросна:
— Че нали вие самата го казахте?
— Е, да, да, но не мислех, че сте толкоз изветрял да повярвате. Нима действително смятате, че Кортейо ще има непредпазливостта да остави Арбелец да офейка?
— Нали се е случило с ваша помощ!
— Тъкмо напротив, с моя помощ Арбелец е затворен!
— Затворен? — очите на Анселмо се уголемиха, устните се стиснаха.