— Да. Натикан е долу в зимника. Съдено му е да умре бавно от глад.
— Не си правете зловещи шеги, сеньорита!
— О, ако знаехте коя съм, не бихте го сметнал за шега! Налагаше се да Ви заблудя и измъкна по тоя начин всичко, което ме интересуваше. Удаде ми се блестящо. Отгатнете коя съм!
С тази подкана Хосефа отправи самохвален поглед на вакуерото. Вярно, той беше скромен, простоват човечец, но не и някой слабоумник. Озари го внезапно прозрение.
— Боже Господи, правилно ли е предположение то ми? — възкликна изплашен. — Вие… вие сте… Небеса, ако това е истина! Вие сте сеньорита Хосефа…
— Да! — възтържествува онази. — Аз съм дъщерята на Кортейо.
— Светата Мадона да се смили над мен! Какво направих!
— Да, да, нека бъде милостива към вас! Аз узнах всичко, всичко онова, което не биваше да научавам. И знаете ли какво те предприема? Ще пратя хора до Ел Рефугио да пречукат лорд Дридън.
— Дано не успеете! — простена вакуерото. — Аз бих бил виновен!
— Да, вината ще носите вие! По-късно ще издебна Хуарес и всички ония край него. Вкупом ще опънат петалата!
Иначе бледото лице на Хосефа се озари от такава злостна, пъклена радост, че Анселмо се ужаси. Вдигна заклинателно вързаните си ръце.
— Сеньорита, спомнете си, че на небето има един Бог, който възнаграждава и наказва всеки, според добрите и лошите постъпки!
— Това са празни приказки!
— О, не богохулствайте!
— Празни приказки! — повтори тя. — Нима не виждате, че точно мен закриля Бог? Той остави да узная вашите кроежи. Но аз изобщо не се нуждая от неговата помощ. И сама знам какво да правя. Само, че вие имате ли представа какво ще ви се случи?
— Аз съм в Божиите ръце! — натърти старият Анселмо благочестиво.
— Напротив, преди всичко се намирате в моите ръце. Ще залюлеете въжето като всички привърженици на Хуарес.
— Достатъчно дълго живях. Дните ми бездруго са преброени. Щом искате да увеличите греховете си с един стар вакуеро, сторете го!
— Да, ще го сторя! Но няма да бъдете обесен веднага, ще ми се първо да си доставя малко удоволствие. Ще бъдете принуден да гледате как се топи от глад Арбелец. Също и тая Мария Хермоес ще чезне пред очите ви. Те не получават ни храна, ни вода. Ще ви тикнем при тях и все ще издържите, докато пукнат. После ще бъдете обесен.
Лицето на вакуерото почервеня, мускулите се изпънаха.
— Вие сте сатана, който трябва да бъде унищожен! — кресна той — В пъкъла дано заминете! — Данданията привлече пазачите.
— Дим да те няма, негоднико, — изсъска Хосефа яростно на вакуерото — скоро ще узнаеш какво ти се пече! Водете го в зимника!
Анселмо бе уловен от мъжете и изтикай навън. Те го повлякоха две стълбища надолу и го затвориха в зимника, където лежаха Арбелец и старата Хермоес. Старият вакуеро още в първия миг настъпи някаква фигура, която изглежда лежеше на земята. Беше съвсем тъмно и не можеше да различи нищо. Изчака, докато крачките на палачите заглъхнат и повика:
— Сеньор Арбелец!
Отговори тихо стенание.
— Дон Педро Арбелец!
Стенанието се повтори, но дума не се чу.
— Сеньора Мария Хермоес!
— Ето ме. — въздъхна седналата до стената фигура — Кой сте вие?
Анселмо назова името си. Мария подскочи от студеното място с най-голяма бързина, която допускаха вървите и извика:
— Възможно ли е! Как се озова при нас?
— Затворник съм. — поясни той.
— Боже мой! Вече си мислех, че можем да очакваме спасение чрез теб.
— Ако Бог не стори чудо, спасението е невъзможно.
— Santa Madonna! И ти ли си вече отчаян? — проплака Мария.
— Отчаян? Не, защото Бог съществува, а той единствено може да ни спаси.
— Ох, тогава нека го стори по-скоро, иначе сме изгубени. Каква я свърши във форт Гуаделупа и как попадна в ръцете на Кортейо?
— По-късно ще разкажа. Нека поговорим най-напред за настоящето! Това сеньор Арбелец ли е? Зле ли стоят нещата с него?
— Следствие на вълнението получи срив и изпада от едно безсъзнание в друго. Наясно ли си вече какво се случи?
— Да, Бог ще отплати на този сатана в Съдния ден! Обрекъл ви е на глад! Значи нямате нищо за ядене и пиене?
— О, напротив! Някакъв милостив самарянин ежедневно ни спуска през отдушника хляб и шише вода. Появяват се и други неща. За жалост нищо не помага, нали сме вързани. Не мога да ползвам ръцете си.
— Също както и аз. Значи още нищо не сте закусили?
— Нищичко.
— Боже мой! И в това тясно помещение? Трима души едва ли биха могли да легнат. Ах, сетих се, в себе си имам нож.
— Нож? Не те ли обезоръжиха?