С това бе поставено началото и северната граница на страната, прочистена or неприятели. Славният ход па запотека бе започнал.
Но в мексиканския столичен вестник, който се намираше под френско влияние, известно време по-късно можеха да се прочетат следните редове:
«За предотвратяване зложелателно преиначаване на фактите с приложеното публикуваме, че стратегически съображения на Главното командване бяха причина, Чиуауа постепенно да бъде напусната. Тази провинция наистина е част от империята, но там цари несмутимо спокойствие и ред, а жителите са толкова предани на трона, че не бе трудно да се вземе решение за изтеглянето на разположените там войскови части в други райони, където е необходима една по-силна военна мощ.»
Хуарес сега мислеше за лорд Хенри Дридън, с когото искаше да се срещне при река Сабинас. Неговата дружина от предани хора бе нараснала на няколко хиляди. Ето защо, на каузата с нищо не бе навредено, когато си отдели двеста конници за конвой. Стернау се присъедини към него със своите приятели. Но онзи, който най-много жадуваше за срещата с англичанина, беше Мариано. От него щеше да получи най-достоверни сведения за своята любима. Жива ли беше още? Дали не се бе омъжила за някой друг? Желанието да получи сигурен отговор на тези въпроси, го подтикваше да ускорява ездата по всякакъв начин.
18. Скритото писмо
Щатът Коауила е извънредно богат има гори и има местности, в които придвижването на по-големи групи е възможно единствено по реките. Непосредствено при вливането на Сабинас в Рио Саладо, където искаше да акостира Дридън, се простират ширни гори, докато в източна посока тесни прерийни ивици се врязват в хилядолетните лесове, за да вземат по-нататък северно направление. По тази причина бе препоръчително да се използват тези прерии и макар ездачите да поеха по един привидно много обиколен път, той въпреки това ги водеше по-бързо до целта, отколкото правата посока през горите. Навярно щяха да яздят през хасиендата дел Ерина, ала там положението бе напълно неясно. Няколко съгледвачи бяха уведомили за чужди кавалерийски отделения, каквито бяха принудени да избягват. Почти цялата компания имаше свежи коне пред себе си и тъй като в онези райони хората са свикнали да яздят в галон, разстоянията буквално изчезваха под копитата на профучаващите коне.
Днес бяха потеглили в ранни зори, а сега слънцето клонете към заник. Начело яздеха двамата главатари на апачите с Бизоновото чело, а по-назад ги следваха Стернау, Хуарес и Мариано. Те бяха задълбочени в сърдечен разговор, ала бяха прекъснати, тъй като Мечешко сърце спря внезапно коня си и скочи от седлото да огледа внимателно земята.
— Стой! Нито крачка повече! — извика Стернау на следващите го мексиканци.
— Касае се за следа, която не бива да заличаваме!
Той продължи да язди бавно към главатарите и също слезе от коня.
— Вижда ли моят бял брат тази диря? — запита Мечешко сърце и показа една следа. — Тя е широка, каквато оставят само белите мъже.
Междувременно Мечешко око бе измерил ширината. Той извести:
— Оттук са яздили над десет пъти по четири конници.
— Движат се по нашия път и ще се натъкнат на англичанина. — добави Мечешко сърце. — Кои ли може да са?
Сега и Стернау огледа старателно конските отпечатъци.
— Забелязват ли моите братя, — каза — че е минало малко време, откак са минали тези хора?
— Да. — потвърди Мечешко око — Минало е най-много половината от времето, което бледоликите наричат час.
— Правилно. Не бива да оставяме без внимание тези ездачи, длъжни сме да ги последваме.
Ездата продължи. Постепенно следата ставаше по-свежа, което бе сигурен признак, че отрядът язди по-бързо от преследваните. Мина около половин час. Слънчевият диск се бе спуснал зад небосклона и не след дълго щеше да настъпи нощ. В този миг Мечешко сърце се надигна от седлото и посочи напред:
— Уф! Това са те!
— Ще се помъчим ли да ги настигнем? — попита Хуарес.
— Не! — отвърна вождът. — Трябва да ги подслушаме, за да разберем какви са намеренията им. Аз ще се заема.
Той смушка коня си. По съвета на Стернау останалите се разделиха и го последваха в равни интервали. По този начин преследваните нямаше как да забележат, че имат зад гърба си ездачи с числено надмощие. Така продължи ездата още известно време. Сетне Мечешко сърце спря коня си, остави другите да приближат и съобщи:
— Изчезнаха в гората.
— В такъв случай не можем да продължим. Да слизаме, сеньор Хуарес. — посъветва Стернау.